Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
Индексът на човешката свобода (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър, измерва постигането на индивидуална и икономическа свобода. Индексът e съставен от 83 отделни показателя, групирани в 12 категории и оценени по скала от 0 до 10 точки. Тазгодишното издание използва данни за 2020 година.
Индексът обхваща 165 държави, в които живее над 98% от световното население. Средният резултат е 6,81 т. и отбелязва спад спрямо предходната година, основно заради ограниченията, свързани с пандемията. С най-висок резултат отново е Швейцария (8,94 т.), следвана от Нова Зеландия (8,75 т.) и Естония (8,73 т.). Топ 10 се допълва от Дания, Ирландия, Швеция, Исландия, Финландия, Нидерландия и Люксембург. На дъното са Сирия (3,30 т.), Йемен (3,94 т.) и Венецуела (4,09 т.).
Защо човешката свобода е важна
Индексът ясно показва, че икономическата и индивидуалната свобода са тясно свързани.
По-високата свобода е в правопропорционална връзка със средните доходи на човек от населението – най-свободните ¼ страни имат над четири пъти по-висок брутен вътрешен продукт на човек в сравнение с най-несвободните ¼. В най-свободните държави живее 13% от населението, а в най-несвободните – 40%. Изследването доказва и че по-голямата свобода води до по-висока степен на демокрация.
Къде е България
Човешката свобода в България е оценена с 7,81 т., което класира страната на 41-во място (от 165 държави). Спрямо миналогодишното издание (с данни от 2019 г.) резултатът на страната намалява с 0,16 т., но мястото ѝ се подобрява заради по-голям спад на други държави.
През годините някои показатели се повишават или намаляват слабо, но като цяло човешката свобода в България не отбелязва прогрес през последното десетилетие.
Общото представяне на страната и през тази година е формирано въз основа на 12-те изследвани категории на социалния и икономически живот:
ИНДИВИДУАЛНА СВОБОДА
1) Върховенство на закона (5,1 т.) – както в този индекс, така и в много други международни изследвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. Основният проблем е в слабата ефективност на наказателното право, но и гражданското право и процесуалната справедливост получават ниски оценки.
2) Сигурност и безопасност (9,6 т.) – силна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични атаки, както и от сравнително ниския брой на убийства и отвличания.
3) Свободно движение (8,1 т.) – Пандемията и ограничението на движението на хора води до сериозен спад за България, която досега получаваше почти максималния резултат. Все пак трябва да се отбележи, че в повечето държави членки на ЕС спадът в резултата при тази категория е още по-голям, защото и въведените мерки бяха по-ограничаващи.
4) Свобода на религията (8,4 т.) – тази категория отчита правните и регулаторни ограничения на изповядването на различните религии, както и степента на репресия върху религиозните организации.
5) Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,6 т.) – сравнително високо са оценени възможностите сдружаване и формиране на политически партии.
6) Свобода на словото и информацията (6,2 т.) – като слабост е посочена свободата на медиите в страната.
7) Свобода на взаимоотношенията (9,4 т.) – в тази категория България получава максимална оценка за липсата на ограничения в еднополовите връзки и наследствените права.
ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА
8) Размер на правителството (7,2 т.) – България получава ниски резултати заради високите разходи на правителството и разширените трансфери и субсидии.
9) Съдебна система и право на собственост (6,0 т.) – втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на съдебната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията.
10) Достъп до стабилни пари (9,5 т.) – сравнително високият резултат идва от свободата за притежаване на чуждестранна валута и ниските нива на инфлация в страната.
11) Свобода на международната търговия (7,9 т.) – ниските мита за международна търговия в следствие на членството на България в Европейския съюз повишават оценката на в индекса. Относително високи обаче остават регулаторните ограничения пред търговията. Тази категория също отбелязва спад заради ограничението на движението на хора по време на пандемията.
12) Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,9 т.) – докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява високо, бюрократичните ограничения продължават да задушават бизнеса и пазара на труда.
Позицията на България в индекса като цяло не се подобрява и данните за над десетилетие още веднъж потвърждават проблемите в съблюдаването на индивидуалната и икономическата свобода, които са причина и за потискане на растежа доходите в страната. Основни слабости и ограничения за гражданите и бизнеса остават функционирането и независимостта на съдебната система, регулациите и разходите на правителството.