Бюджет 2013 – на кръстопътя между желания и възможности

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика 

През миналата седмица Министерството на финансите официално представи своя проект за бюджет за 2013 г. Като цяло, бюджетът е в рамките на очакванията, поне що се отнася до дългоочакваното увеличение на пенсиите и някои други социални плащания. Наистина, пенсиите (без минималната) бяха  замразени за три години с обещанието през 2013 година да бъдат вдигнати. Избраната форма на индексация, а именно с натрупаната инфлация според годината на пенсиониране, също изглежда справедлива и икономически обоснована. В крайна сметка нарастване на пенсиите средно с 9,3% догодина, след като три години болшинството пенсии не са били пипани, е един разумен процент предвид изключително ниските доходи на тази група от населението.

Големият въпрос, обаче, е откъде ще дойде финансирането на тези огромни по обем нови разходи. Като цяло, консолидираната фискална програма показва нарастване както на приходите, така и на разходите с около 1,8 млрд. лева догодина. В самите разходи най-голямото абсолютно увеличение, очаквано, е това на пенсиите – с близо 600 млн. лева спрямо планирания ресурс за 2012 г. При повечето други разходни елементи също е заложено увеличение, благодарение на което в крайна сметка разходите ще набъбнат с 1,8 млрд. лева повече от 2012 г.

Така например, разходите за заплати нарастват с над 160 млн. лева, тези за субсидии – с около 135 млн. лева, а разходите за текущи трансфери, обезщетения и помощи – с около 134 млн. лева. Разходите за социални и здравни осигуровки също нарастват (общо с около 427 млн. лева), като що се отнася до социалните осигуровки, увеличението е най-вече заради увеличените с 20 процентни пункта вноски за ранно пенсиониращите се в силовите ведомства. Де факто тези увеличени разходи за пенсионни вноски са отчетени и като приход за осигурителната система, т.е. като цяло не влияят на бюджетния баланс.

Но да се върнем на въпроса за финансирането на увеличените разходи. Бюджетът почива върху прогнозата за ръст на икономиката от 1,9% догодина, който пък от своя страна би трябвало да дойде от увеличено вътрешно потребление. Последното, според разчетите на МФ, ще донесе по-високи приходи от непреки данъци, като се залага ръст на приходите от ДДС с близо 800 млн. лева и увеличение на приходите от акцизи с 180 млн. лева. Приходите от преки данъци също се очаква да нараснат с около 180 млн. лева, като основната част от това увеличение би трябвало да се генерира от доходите на физическите лица. Последното явно залага както на увеличение на приходите покрай планираното поредно увеличение на минималната заплата (от 290 до 310 лева от началото на следващата година), така и на увеличение на другите доходи в икономиката.

Дори и да предположим, абсолютно хипотетично, че 100% от увеличените бюджетните разходи ще отидат за обложено с ДДС потребление на стоки и услуги, то тогава приходите от ДДС ще се увеличат с 360 млн. лева. С други думи, още поне толкова се залага да дойдат от увеличено потребление в извънбюджетната сфера. Точно в това допускане за увеличено потребление на групите, чиито доходи не зависят от бюджета, се крие и основният риск пред бюджета за следващата година.

Отчитайки още несигурната обстановка в ЕС, която се пренася и в България, дори и самото правителство не очаква раздвижване на пазара на труда, а даже лек спад на заетостта с около 0,1 процентни пункта. Въпросът е откъде ще дойдат тези допълнителни доходи, които ще раздвижат  потреблението, при положение че дори и (традиционно оптимистичната) прогноза на правителството предвижда продължаващ спад на броя на заетите. Предвид това, което наблюдаваме от началото на кризата насам, дори въпреки лекия ръст на икономиката през 2010-2011 г., едни такива очаквания за раздвижване на потреблението определено са оптимистични.  От началото на 2009 г. заетостта спада, безработицата расте, а спестяванията в банките се увеличават, като през второто тримесечие на 2012 г. ръстът гони 15% на годишна база. Потребителските заеми от банките също намаляват стабилно. Т.е. ситуацията е несигурна, хората губят работата си и отлагат потреблението си, като заделят повече спестявания и взимат по-малко заеми.

Ясно е, че увеличената минималната работна заплата ще повлияе върху заплащането и в реалния сектор.Това, което също трябва да се отчете, обаче, е, че сериозното увеличение на минималното нормативно заплащане за малко повече от година (от 240 лева преди 1-ви септември 2011 г. до 310 г. от началото на 2013 г. или с 29%) ще продължи да оказва натиск за уволняване на нископлатени служители, а това ще тегли надолу съвкупните доходи на работещите в икономиката.

Ако пък не се изпълнят приходите в бюджета и сценарият с превишаване на 2%-ният максимален законов дефицит в бюджета (според фискалните правила в Закона за устройството на държавния бюджет) стане съвсем реален, тогава ще се наложи спешна ревизия на бюджета. Това е така, защото от една страна правителството е поело де факто неотменим ангажимент за вдигане на пенсии, заплати и социални плащания, а от другата – срещу това е заложило нереалистична прогноза за увеличение на потреблението и съответно, за по-високи приходи от непреки данъци. Буфери в бюджета, които биха могли да компенсират неизпълнение на приходната част, също няма. Има заделен резерв за „непредвидени и неотложни разходи” от около 390 млн. лева,но около 268 млн. лева  от тях представляват целеви резерв за НЗОК, а други 70 млн. лева са предвидени за бедствия. Т.е. реалният разполагаем резерв е около 50 млн. лева, което би било крайно недостатъчно за компенсиране на едно по-сериозно неизпълнение на приходите.

Ако трябва да обобщим, основните рискове пред бюджета произтичат от заложената оптимистична прогноза за ръст на потреблението, който, предвид огромната несигурност пред икономиката на ЕС, очакваната стагнация (в най-добрия случай) на пазара на труда у нас и поведението на домакинствата от началото на кризата до момента, по-скоро не е реалистичен сценарий. Предвид отдавна заявения ангажимент на правителството за увеличение на доходите на бюджетно зависимите групи и оптимистичните очаквания за ръст на приходите от непреки данъци, би било добре да се потърси съкращаване на други разходи, които да компенсират вероятното неизпълнение на приходната част. Защото ако това не се направи сега, е много вероятно да се наложи „на пожар” следващата година.