България в международните класации 2012: 84 мерки за икономически растеж

В период на висока икономическа несигурност е особено важно правителствата да търсят решения, които да адаптират страните им към променящата се обстановка. Това ще спомогне както за по-бързото справяне с последствията от икономическата криза от 2008-2009 г., така и за повишаване на стандарта на живот.

Четвъртото издание на прегледа “България в международните класации” показва как правителствата по света се справят с предизвикателствата на кризата, правейки реформи.

Често хората свързват реформите с непопулярни мерки, които се прилагат само в краен случай, но през последните три години стана ясно, че това разбиране е остаряло. Избирателите подкрепиха реформаторските правителства в Чехия, Полша и Естония, а наказаха липсата на реформи в Испания, Италия и Гърция.

Защо е важно за България да се придвижва по-нагоре в тези класации?

Изследванията показват, че колкото по-свободна е една икономика и колкото по-ефективна е защитата на частната собственост, толкова по-високо е благосъстоянието на населението ѝ.

Основните зависимости, които са доказани от прегледа на стотици държави и много години развитие в различните индекси, са:

• По-висока икономическа свобода = по-бързо развитие и по-високи доходи;
• По-лесно правене на бизнес = по-висок икономически растеж;
• По-малко корупция = работещи институции и по-малко пречки пред частния сектор;
• По-висока конкурентоспособност = по-бързо излизане от кризата;
• По-висока защита на правото на собственост = повече инвестиции и по-високи доходи.

Къде е България?

Публикуваните през последната година индекси показват, че България бележи влошаване на позицията си във всички класации, освен една, в сравнение със страните от Европейския съюз.

Докато през предходната година страната е близо до средните нива в Европа по отношение на икономическата свобода и условията за правене на бизнес, то през т.г. вече е в долната 1/3 на класацията. Влошаване се наблюдава и при възприятието за корупция, където страната заема последно място в ЕС. При индекса за човешко развитие промяна няма – отново сме на опашката.

Единствената добра новина идва от правото на собственост, което през тази година е по-добре защитено и България вече не е последна в ЕС. Въпреки това повод за радост няма, тъй като страната изпреварва единствено Румъния и заема предпоследно място.      

Представяне на България в сравнение с първенеца в класацията сред страните от Европейския съюз

Източник: Доклади по всички индекси, изчисления на ИПИ

За поредна година причините България продължава да се сочи като най-бедната страна в Европейския съюз, поради недостатъчната защита на собствеността, тежките административни процедури, прекомерното регулиране на частни взаимоотношения, високото ниво на корупция. Изглежда държавата се е изгубила в стремежа си да налага равенство и осигурява благоденствие, а е загърбила основните си функции – да осигурява ред, сигурност и справедливост.

Реформите в България обикновено се посрещат със страх и опозиция. Това се дължи колкото на населението, което е изморено от тях, и натиска от заинтересовани групи за запазване на настоящото положение, толкова и на неспособността на политиците да убедят избирателите в необходимостта от промяна.

През 2013 г. политическите партии ще получат възможността да представят цялостна визия за развитието на страната през следващите четири години и приоритетите, които според тях трябва да са водещи. Идеи могат да се почерпят както от опита на другите страни в ЕС, така и от оценките и коментарите в реномираните международни класации.

Какво да се направи

България е много далеч от най-добрите и богати икономики, но може и трябва да върви напред, за да стане по-добро място за работа и живот.

На базата на резултатите и анализите в международните класации предлагаме 84 мерки, които ще доведат до растеж на икономиката и ще повишат благосъстоянието на гражданите. Някои от най-важните и належащи стъпки са:

• Образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране; ваучерна система за началното и средното образование
• Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове;
• Облекчаване на изискванията за полагане на извънреден/нощен труд;
• Премахване на държавните субсидии, като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите;
• Премахване на данъци с ниска ефективност – данък дивидент, данък наследство;
• Отмяна на всички планове за въвеждане и/или повишаване на данъчната тежест;
• Избор в пенсионната система – работещите да получат право на избор дали да се осигуряват в държавната система или чрез лични пенсионни сметки;
• Избор в здравната система – разбиване монопола на НЗОК;
• Цялостна промяна на процедурата по несъстоятелност – например, датата на фалит да не предхожда откриването на процедурата с повече от 3 години;
• Ускорено довършване на Кадастралната карта, която в момента обхваща едва 18% от територията;
• Реално прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове;
• Масово предлагане на е-услуги от администрацията и санкции за институциите и административните служители при липса на такива;
• Намаляване на административните структури и наетите в администрацията;

Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи и ускоряване на концесионирането на инфраструктурни обекти.

Пълният списък можете да намерите в изследването на страницата на ИПИ.

Презентацията от представянето на изследването е достъпна тук.

За повече информация относно изследването:
Калоян Стайков (kaloyan@ime.bg) и Явор Алексиев (yavor@ime.bg), 02/952 62 66.