Внимателно с гарантирания минимален доход

Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика

С наближаването на изборите в предприеманите от кабинета политики все по-често прозират популярни предизборни мотиви. През последните няколко седмици от кухнята на бюджет 2013 изпълзяха няколко идеи, повечето от които в посока повишаване на заплати и пенсии, с цел стимулиране на потреблението и осъвременяване на доходите. Въпреки липсата на формална законова връзка между минималната работна заплата (МРЗ) и различните социалните помощи, планираното за 2013 г. ново увеличаване на МРЗ най-вероятно ще създаде натиск за увеличаването и на социалните плащания, голяма част от които са почти непроменени през последните 2-3 години.

В отговор на поскъпващата електроенергия се чуха и дежурните призиви на КНСБ за пропорционално вдигане на гарантирания минимален доход (ГМД), чрез който се определя размера на голяма част от социалните плащания. По всичко личи, че поне на този етап правителството няма намерение да удовлетвори подобни искания, поне не в пълния им вид. Компенсация за поскъпналата електроенергия ще има само по време на предстоящия отоплителен сезон (ноември 2012 г. - март 2013 г.) под формата на повишаване на целевата помощ за отопление. Време за недомислени предизборни маневри, обаче все още има, а с наближаването на изборите изкушението за популярни решения ще става все по-силно, поради което темата определено заслужава внимание.

Гарантиран минимален доход

Провеждането на добра социална политика има нужда и от добър инструментариум, чрез който да бъдат определени лицата, които действително имат нужда от обществена подкрепа. У нас при отпускането на голяма част от помощите (например тези за инвалидност) такъв инструментариум все още липсва, което води до неефективно изразходване на бюджетни средства и злоупотреби със системата. Въпреки това при отпускането на някои помощи като социалните помощи по чл. 9 от ППЗСП действително се прилага индивидуален  критерий, чрез съчетаването на гарантирания минимален доход (ГМД) и диференцирания минимален доход (ДМД). Ключов за обема на социалните плащания, обаче, остава именно ГМД, тъй като спрямо него се изчислява нивото на ДМД, от което зависи и обема на социалните плащания.

Нивото на гарантирания минимален доход се определя административно от правителството. Както се вижда от графиката, ГМД не е променян от 2009 г. насам, когато нивото му беше фиксирано на 65 лв. В същото време минималната работна заплата и линията на бедност бяха повишени на два пъти, а по всичко личи, че през 2013 г. ще станем свидетели на ново покачване поне на МРЗ до 310 лв. Ефектът от евентуалното повишаване на ГМД ще окаже влияние най-вече върху размера на средствата, отпускани за социално подпомагане на най-бедните граждани в страната.

Познати решения или ефективност

На пръв поглед вдигането на ГМД през следващата година изглежда едва ли не задължителен политически ход. Повишаването на разходите за социално подпомагане, обаче, дори в случай че не доведе до кой знае каква допълнителна тежест за бюджета, трябва да бъде внимателно обмислено поради трудно обратимия характер на политиките в тази сфера.

Всяка една идея за ревизия на социалните плащания в посока повишаване на отпусканите помощи трябва да върви ръка за ръка с опити за подобряване на целенасочеността на програмите. Нужно е да се гарантира максимално ефективното насочване на бюджетните разходи към хората, които най-много се нуждаят от тях, а това е нещо, с което, както и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов признава, още не можем да се похвалим. От данните за динамиката на броя на подпомаганите лица и семейства по различните програми през последните години е видно, че основният определящ фактор са именно промените, които законодателят въвежда в Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му, както и в другите нормативни актове в областта на социалното подпомагане.

Добър пример за значението на ГМД при определянето на нивото на социалните плащания са месечните добавки по програма „Интеграция на хората с увреждания”. По закон техният размер се изчислява като процент от ГМД. В приложената таблица са показани средномесечния брой и начина на изчисляването на четирите водещи добавки за социална интеграция, чиито общ размер формира над 90% от общите разходи по програмата. Според отчета за дейността на Агенцията за социално подпомагане (АСП) за миналата година, реално отпуснатите по програмата средства възлизат на 127,8 млн. лв. за 2011 г. Както се вижда от приложената таблица, обаче, при посочения в отчета средномесечен брой на подпомогнатите лица, реалните разходи би трябвало да са с около 23 млн. лв. по-високи и то само по тези четири компонента.

Източник: АСП, ИПИ

Изкривяването най-вероятно е следствие от промяната в средномесечния брой на лицата, получаващи отделните помощи в хода на годината. Така например отпуснатите добавки за транспортни услуги се увеличават с 34% спрямо 2010 г., добавките за информационни и телекомуникационни услуги - с 19%, добавките за достъпна информация - с 41%, а тези за диетично хранене и лекарствени продукти - с 23%.

При запазване на броя на бенефициентите от 2011 г. повишаването на ГМД с 10 лв. (от 65 на 75 лв.) ще означава и повишаване на разходите за добавки за социална интеграция с минимум 24 млн. лв. Трябва да се има предвид, че нивото на ГМД е определящо и при редица други плащания в тази сфера, като такива за преустройство на жилище, за закупуване на лично моторно превозно средство от хора с увреждания, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни и битови нужди и др.

Друг пример от повишаването на гарантирания минимален доход ще бъде повишаване на броя на лицата, които имат право да получават споменатите вече помощи за отопление. Това е една от причините, поради които е малко вероятно да видим действително покачване на ГМД преди изтичането на срока за подаване на молби през октомври тази година. При запазването на текущия брой на бенефициентите по програмата за отоплителни помощи приетото отчасти в отговор на исканията на КНСБ повишение на месечната помощ от 57,92 на 65,72 лв. ще струва на бюджета около 9 млн. лв. В комбинация с въведените преди последния отоплителен сезон промени, позволяващи на лица, продали имот през последните пет години срещу заплащане, ненадхвърлящо 3900 лв. (60 пъти ГМД), повишаването на самият ГМД ще доведе до нови потенциални молби за отпускане на такава помощ.

Източник: АСП

Ако ГМД бъде увеличен от 65 на 75 лв., това ще означава, че всички пенсионери, които живеят сами и получават пенсия под 205 лв. (216 лв. за лицата над 75 г.) ще имат право да получат помощи за отопление, стига да отговарят на споменатите изисквания за продажба на имот, размер на жилището и др. В момента тази граница е съответно 178 лв. за лицата над 65 г. и 187 лв. за лицата над 75 г.

Макар и частни случай, тези два примера илюстрират в достатъчно добра светлина ефекта, който всеки един ход в сферата на социалното подпомагане има върху бюджета.

Какъв е правилният подход при повишаването на социалните плащания?

Внимателното използване на инструменти като гарантирания минимален доход е важен фактор за стабилността на социалната система. В общия случай неговото покачване трябва да следва темпа на повишаване на благосъстоянието на обществото. Увеличаването му с предизборни цели, без внимателен анализ на ефекта му, може да доведе до прекомерно разширяване на броя на хората с достъп до помощи. С оглед на големината на сивия сектор в страната ни една такава ревизия трябва задължително да заложи допълнителни проверки на реалното благосъстояние на бенефициентите.

Социалната помощ е хубаво нещо за домакинства, изпаднали във временно затруднение или за хора в неравностойно положение. Временните сътресения на пазара на труда и несигурността в икономиката, обаче, ги превръщат в апетитна цел за престой на хора, които нямат действително работа там. С оглед на мудния икономически ръст, бързо застаряващото население на страната ни и структурата на системата за социално подпомагане, през идните години последната ще бъде подложена на още по-голям натиск, който ще е истинско предизвикателство за нейната адаптивност, капацитет и ефективност.

Най-добрата социална политика, с която държавата може да противостои на кризата остава повишаването на заетостта на населението. Повишаването на минималните осигурителни прагове по икономически дейности, както и на минималната работна заплата за страната няма как да помогнат за откриването на повече работни места. Напротив. С всяко следващо административно наложено вдигане на доходите все повече и повече хора ще се оказват на опашките за социални помощи. Ако правителството в крайна сметка реши да повиши нивото на гарантирания минимален доход, а с него и да разшири обхвата на социалните програми, допълнителният наплив на хора вследствие на неразумна осигурителна политика може да доведе до чувствителен ръст на социалните плащания, а в последствие - и до нуждата от вземане на още по-неудобни политически решения.