Каква година ни чака?

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Изминаващата 2012 г. не беше лека нито за бизнеса, нито за повечето граждани – били те работещи или зависещи от тях - в България. Икономиката успя да отбележи символичен ръст от 0,5% за първите три тримесечия, а ситуацията на пазара на труда продължи да се влошава. Инвестициите не показаха дългоочаквания растеж и останаха почти без промяна спрямо 2011 г. Единствено лекият ръст на потреблението и износът за страни извън ЕС задържаха икономиката над повърхността.

Предстоящата 2013 година надали ще е по-добра. Положението в еврозоната и в целия ЕС остава изключително трудно. Икономиката на съюза в най-добрия случай ще покаже поредната година на близък до нулата растеж. Вероятността в ЕС и догодина да бъдем свидетели на рецесия също е значителна (40-50%). В същото време САЩ са изправени пред риск от свиване на икономиката заради т.нар. „фискална пропаст[1]”, а в Китай и Турция, които са основни трети пазари на България, се очаква сериозно забавяне на растежа през 2013 г.

През 2012 г. българските износители успяха да увеличат продажбите си извън ЕС и това им помогна да компенсират свиването на вътрешния за съюза пазар. Китай и Турция са двата най-големи пазара на България извън ЕС и растежът на продажбите там изигра основна роля за ръста на износа за трети страни с около 11% през първите 10 месеца на 2012 г. Много е вероятно очакването забавяне на тези две големи икономики през 2013  г. да повлияе негативно и на българския износ за тях. Що се отнася до българските износители на пазара на другите страни-членки на ЕС, за тях ситуацията през 2013 г. ще остане трудна и растеж на продажбите надали ще се случи.

Индивидуалното потребление най-вероятно и догодина ще продължи да расте с нисък темп (2-3%), най-вече благодарение на заложеното увеличение на пенсиите (с около 600 млн. лева) и на други социални плащания. Тъй като пенсионерите и социално слабите като цяло имат много ниска склонност към спестяване, допълнителните им доходи ще бъдат насочени предимно към текущо потребление. Стоките с дълготрайна употреба, както и имотите, най-вероятно и догодина ще останат встрани от вниманието на потребителите.

Потреблението на работещите се очаква да остане потиснато за сметка на продължаващ ръст на спестяванията заради преобладаващата несигурност както в международен план, така и в страната. На пазара на труд също не се очакват значителни промени, нито в посока подобряване, нито в посока влошаване. Инвестициите изглежда вече са достигнали дъното, но сериозно оттласкване оттам би могло да дойде само с помощта на значителен приток чужди инвестиции и възобновяване на кредитната дейност. Предвид свитите финансови пазари и загубения апетит за риск от 2009 г. насам, обаче, чуждите инвестиции и кредити ще останат предпазливи в краткосрочен и средносрочен план.

Към проблемите на глобалната икономика и на основните ни износни пазари 2013 г. ще добави и още един риск – изборите. В средата на годината ще се проведат избори за нов парламент, което пък автоматично повишава политическия риск и несигурността, в която работят българските граждани и бизнес.  Двете основни направление, в които се изразява покачването на политическия риск покрай избори,  са следните:

1/ възможност от „развързване на кесията” и неразумни бюджетни политики в месеците преди изборите;

2/ възможност за вземане на властта от правителство, което да предприеме неразумни бюджетни  политики

Към момента и двата риска са на дневен ред в България, макар и първият да намаля  след приемането на бюджета за догодина. Последните социологически проучвания към момента не излъчват безспорен победител за изборите, което пък подхранва несигурността около следващата администрация.

На този мрачен и несигурен фон на фирмите не им остават кой знае колко печеливши стратегии. Едната от тях е да търсят начини за повишаване на производителността (примерно чрез обучения и квалификации на персонала). Тази стратегия е изключително подходяща  за фирмите от сектора на услугите, където човешкият капитал е водещ. Друга възможна стратегия е по-нататъшно оптимизиране на разходите, където това все още е възможно – примерно чрез проекти за енергийна ефективност. Търсенето на нови пазар извън традиционните също би могло да бъде добра стратегия – докато развитите страни страдат, редица развиващи се страни в Азия, Латинска Америка, Прибалтика и Балканите бележат и ще продължат да бележат относително високи темпове на растеж. Европейските фондове също дават възможности за инвестиции и работа, но там препоръчителният подход е „с едно наум” заради огромната бумащина и нуждата от сериозна инвестиция на време и ресурси в изпълнението на проекти. Докато за големи фирми това обикновено не представлява сериозен проблем, за малките може да бъде непосилна тежест, заради която нетните ползи от проекта дори да се окажат отрицателни.

Ако трябва да обобщим, 2013 г. ще бъде поредната трудна година както за българския бизнес, така и гражданите. Все пак на фона на това, което се случва в редица страни на запад от нас, българската икономика стои относително добре и със следването на добри стратегии бизнесът би могъл да бъде печеливш. Една от задължителните предпоставки за това е правителството – както настоящото, така и следващото – да не му пречи.

[1] С термина фискална пропаст или фискална скала (fiscal cliff) се обозначава изтичането на редица данъчни облекчения от началото на 2013 г., въведени от администрацията на Дж. Буш, както и предстоящо съкращаване на разходи в бюджета на САЩ. Очаква се поне част от тези облекчения да бъдат удължени с цел да се намали негативния ефект от увеличеното данъчно бреме върху бизнеса и икономическия растеж.