Как ще се измени потреблението на месо в България

Автор: Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика

Последните малко над 12 години от стопанската историята на страната тепърва ще бъдат изследвани от икономистите. Те са изключително интересни поради поне две причини:

• През годините 2003-2008 г. страната се радваше на един от най-високите и устойчиви средногодишни ръстове на икономиката от поне три десетилетия насам
• От 2009 г. България е в икономическа криза и стагнация без аналог в новата ѝ история

Тези процеси доведоха до значителни промени в потреблението на домакинствата, които се отразяват в голяма степен и на пазара на месо и месни произведения в страната. Същевременно растящите цени на основните суровини през последната година, прогнозите за анемично възстановяване на икономиката и очакванията за спад в световното търсене на месо ще изменят допълнително картината на вътрешния пазар.

Търсенето на месо и субпродукти в България постоянно нараства от 2002 г. до кризисната 2009 г. включително (единствените изключения са 2003 г. поради разпространението на птичи грип и 2007 г. поради поскъпването на вноса на месо от трети страни, свързано с влизането в ЕС). Следва известна корекция през 2010 г. и слабо възстановяване през 2011 г., показват изчисленията на ИПИ. За целия период търсенето, измерено в количество, е нараснало с близо 40%, като ръст бележи както потреблението на домакинствата, така и това от секторите на услугите (хотели, ресторанти, държавни институции) и преработвателния бранш.

Ако през 2002 г. консумацията средно на лице от домакинство е била по 21 кг месо и 12 кг месни продукти, то през 2011 г. тя вече е 32 кг месо и 14 кг месни продукти, по данни на НСИ. Ръст, който недвусмислено говори за повишаване на благосъстоянието на населението. Нещо повече, за същия период делът на домашното стопанство в консумираното месо е спаднал от близо 1/3 до около 1/5. По данни за сектора на услугите и за динамиката на консумацията в домакинствата пък може да се заключи, че българинът доста често е консумирал месо навън в периода 2005-2009 г.

В структурата на консумация най-важните промени са свързани с голямото нарастване на потреблението на свинско месо от домакинствата (с 86% повече за период от десет години), както и на кайма и птиче месо – съответно с 54% и 45% повече. Потреблението на телешко остава без промяна и на ниски нива, докато това на агнешко, ярешко и други меса спада. Сред месните продукти най-много нараства консумацията на трайни и малотрайни колбаси и месни продукти.

През 2010 г. и 2011 г. се забелязва стабилизиране на консумацията на месо от домакинствата на нива, по-високи от тези преди кризата. Спадът в търсенето от сектора на услугите говори, че хората са изместили храненето си в значителна степен вкъщи. И докато спад при потреблението на месо на лице все още не се забелязва, то такъв има в търсенето на месни произведения.    

Тези процеси могат да намерят поне няколко възможни обяснения:

• Запазване на част от платежоспособното търсене, което се отразява в запазване на покупките на прясно месо, съчетано с изместване на предпочитанията от месни продукти към прясно месо заради възможен спад на доверието в качеството на продуктите (най-значителният спад се наблюдава през 2010 г., когато избухнаха и скандалите около т.нар. „дупета” и производството на продукти по стандарт „Стара планина”, които не отговаряха на изискванията)
• Нарастване на социалното разслоение – работещите със средни и високи доходи увеличават благосъстоянието си въпреки кризата и повишават потреблението си, което компенсира спада в потреблението на нискодоходните групи
• Въпреки намаляване на доходите на част от населението (увеличаване на безработицата), то пренасочва средства от други пера, за да покрива разходите си за храна и да не намалява драстично потреблението си на месо    

На този фон нарастващите цени на месото (при свинското - с 20% за година, а при пилешкото - с 12% по данни на Държавната комисия по стокови борси и тържища) ще се отразят на потреблението през 2013 г. Дори годината да се окаже добра за зърнопроизводството в световен план и международните цени на фуражите да спаднат, това ще се отрази на цените на месото едва в края на 2013 г. и началото на 2014 г. От тази гледна точка известен спад в потреблението на свинско изглежда неизбежен. Като по-евтин заместител пилешкото може и да не пострада толкова от повишените цени.

В по-общ план очакваме обемите на пазара да се възстановят до нивото от 2009 г. към 2015 г. поради очакваното слабо възстановяване на икономиката. Стабилен ръст след това би бил възможен при достигане на средногодишен темп на нарастване на икономиката от поне 3%.