Китай се утвърди като осмия най-голям пазар за българския износ

Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

От двигател на възстановяването на българската икономика през 2010 и 2011 г., износът губи инерция през 2012 г. Въпреки че той продължава да расте – в стойностно изражение с 3,1% на годишна база през 11-та месеца на годината, темпът е далеч от нивата от 2010 и 2011 г., когато се увеличава със съответно 24,7% и 23,6%. Но докато обикновено фокусът пада върху това с колко е нараснал износът, не по-малко интересно е как се променя неговата структура в периода 2009-2012 г.

Първото, което прави впечатление, е че относителният дял на износа на стоки и услуги за трети страни се увеличава, докато този за страни от ЕС намалява. Промяната не е много голяма, но показва отношението на българските фирми към кризата – докато ЕС страда от дълговите си проблеми, те разширяват пазарния си дял в други страни или проникват на нови пазари.

Износ на стоки, млрд. лв.

Източник: НСИ, собствени изчисления

Традиционно над 1/5 от износа на България е насочен към Турция, която е и вторият най-голям пазар на български стоки и услуги през 2012 г. Износът към страната се увеличава от 8,8% от общия износ през 2008 г., когато е трети по големи пазар след Гърция и Германия, до 9,5% през 11-те месеца на 2012 г., в които е втора след Германия. Около 60% от износа на България на стоки през 11-те месеца 2012 г. е концентриран в продукти на растениевъдството, животновъдството и лова, кокс и рафинирани нефтопродукти и основни метали. В сравнение с 11-те месеца на 2011 г. износът на кокс и рафинирани нефтопродукти, измерен в лв., се удвоява, а този на основни метали се увеличава с 23%. В същото време износът на продукти на растениевъдството, животновъдството и лова се свива с 41%. Сходен спад се наблюдава и при износа на химични продукти, които представляват 11% от общия износ за Турция през 2008 г. и едва 4% през 2012 г.

Относителен дял на основните стоки, които България изнася за Турция, измерени в лв., от общия износ към страната

Източник: НСИ, собствени изчисления

В периода 2009-2012 г. Китай се утвърди като важен пазар за българските стоки, който за първите 10 месеца на 2012 г. заема осмо място с 2,9% от общия износ в сравнение с 26-то място за същия период на 2008 г. с 0,7%. Рязката промяна се дължи почти изцяло на по-високия износ, измерен в лв., на основни метали – близо 6,5 пъти през първите 11 месеца на годината. Това се дължи на изнесеното количество – 4 пъти повече в сравнение с 2008 г. Сериозен ръст има и при износа на метални руди, измерен в лв. – близо 23,4 пъти, което отново се дължи на по-високите обеми – близо 15 пъти над нивото от 2008 г. Увеличеният износ за Китай се дължи именно на тези две стоки.

Относителен дял на основните стоки, които България изнася за Китай, измерени в лв., от общия износ към страната

Източник: НСИ, собствени изчисления

Друга интересна дестинация на български стоки е Руската федерация, която през първите 11 месеца на 2012 г. изостава малко след Китай с дял от 2,8% от общия износ. Това е ръст в сравнение с 2008 г., когато делът ѝ е 2,7%, но представлява влошаване в позицията - през 2008 г. Руската федерация е деветият най-голям пазар на български стоки, докато през 2012 г. вече е десета. Около 65% от износа към Руската федерация през първите 11 месеца на годината се състои от лекарствени продукти, машини и оборудване, електрически съоръжения, химични продукти и хранителни продукти. По-високият износ се дължи почти изцяло на лекарствените продукти, които се увеличават близо три пъти, измерени в лв., докато изнесените количества се увеличават с едва около 18%. Леко увеличение се наблюдава и при хранителните продукти и химичните продукти, които увеличават дела си в общия износ с 1 пр.п. Спад на относителния дял има при машините и оборудването и електрическите съоръжения, въпреки че износът на първите, измерен в лв., е почти непроменен, а на вторите дори се увеличава с 22%.

Относителен дял на основните стоки, които България изнася за Руската федерация, измерени в лв., от общия износ към страната

Източник: НСИ, собствени изчисления