Икономическият и социален съвет на Република България прие резолюция за членството на България в Еврозоната.
На пленарната си сесия в петък експертите на Съвета за пореден път се обединиха около мнението, че бързото приемане на еврото представлява единствено възможният, разумен и ефективен изход от режима на Паричен съвет и припомнят, че тази система беше въведена като временна, санкционираща и дисциплинираща мярка под натиска на МВФ през 1997 г., който понастоящем се прилага от изключително тесен кръг от държави.
Резолюцията е част от поредицата актове, разработени от ИСС като становища на тема “Ускоряване на подготовката за присъединяване на Република България към еврозоната” (2017 г.) и „Национален план за въвеждане на еврото” (2022 г.), както и в анализ за „Въздействие на присъединяването на България към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната“ от юли 2022 г., разработен по предложение на Председателя на 47-мото Народно събрание.
ИСС подчертава, че официалните документи, изготвени от Съвета бяха обект на редица работни и публични обсъждания, вкл. с участието на заместник-председателя на ЕК г-н Валдис Домбровскис, Председателя на 48-то Народно събрание г-н Росен Желязков и представители на парламентарно представени политически сили, както и на други форуми с участието на социалните партньори, компетентните държавни органи и гражданското общество. В конкретен план, анализа на ИСС за очакваното въздействие от приемане на еврото беше позован неколкократно от страна на Управителя на БНБ г-н Димитър Радев при обсъжданията в ресорните парламентарни комисии и на пленарни заседания на 47-то и 48-то Народно събрание.
ИСС обръща внимание, че представената статистическа информация, солидна аргументация, аналитични оценки, конкретни препоръки и основни послания на тези документи все още остават извън вниманието на гражданското общество и следва да получат необходимата широка публичност в хода на информационната кампания за приемане на еврото.
Това обстоятелство контрастира с широката обществена неинформираност, регистрирана в многобройни представителни проучвания относно функционирането на Паричния съюз. Контрастира и с интензивно насаждане на страхове сред отделни части на обществото, забавена информационна кампания, кратък живот на предходните редовни правителства, изострена вътрешна и външнополитическа ситуация и изключително ниско доверие от страна на гражданите в държавните институции и правовия ред, които се пренасят върху нагласите за присъединяване към еврозоната.
ИСС изразява готовност да ангажира експертния потенциал на организациите от трите групи, представени в Съвета за провеждане на активна, широкообхватна и ефективна информационна кампания.
Всички текстове, изготвени от Икономическия и социален съвет по темата, може да откриете на сайта на организацията: https://esc.bg/