Автор: Институт за пазарна икономика
Анализът е част от изследването „Икономическите центрове в България – 2023„. Информация за всички икономически центрове е достъпна тук.
ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ
Център „Пазарджик“ демонстрира стабилен икономически растеж през последните години най-вече благодарение на няколко големи експортно ориентирани индустриални предприятия. Пазарът на труда се възстановява бързо след кризата, но на места има видими проблеми с трайната безработица. Това е центърът с най-бърз ръст на заплатите в страната, но в абсолютно изражение те остават относително ниски. „Пазарджик“ губи почти 1/5 от населението си за 10 години, а естественият прираст и застаряването създават сериозни пречки пред бъдещото икономическо развитие.
СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ
Център „Пазарджик“ се състои от община Пазарджик като икономическо ядро и от общините Септември, Лесичово и Белово като негова периферия. В унисон с общата тенденция спрямо предишното издание на изследването (2017 г.) центърът се е разширил и Белово вече е част от периферията. Най-голям брой работници пътуват от Септември към ядрото – 1,5 хил. души, а работата в Пазарджик е от най-голямо значение за местния пазар на труда в Лесичово, където създава 23% от цялата заетост.
ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ
През 2021 г. произведената продукция в центъра е в размер на 2,9 млрд. лв., или средно 8,3 хил. лв. на човек от населението, което е сред най-ниските стойности в страната. Център „Пазарджик“ обаче бележи значителен икономически растеж, като в рамките на десетилетие добавената стойност в него е нараснала с 90%. От гледна точка на концентрацията на икономическата активност 85% от цялата добавена стойност в центъра се създава в Пазарджик, а още 13% – в Септември. Местната икономика се характеризира със силно присъствие на преработващата промишленост, като тя създава 45% от добавената стойност, следвана от търговията със 17% и здравеопазването и строителството с по 6,6%. Тази специализация е още по-подчертана в община Септември, където преработвателните предприятия допринасят за над 3/4 от цялата добавена стойност. Най-големите местни работодатели са производителят на авточасти „Костал“ с над 1,5 хил. работещи и 813 млн. лв. приходи през 2021 г., „Коловаг“ в Септември с 1,3 хил. служители и 209 млн. лв. приходи, както и многопрофилната болница в град Пазарджик и производителят на картони и опаковки „Ди Ес Смит“. Заради правилата за конфиденциалност на Националния статистически институт пълни данни за размера на преките чуждестранни инвестиции в икономическия център липсват. Доколкото обаче само индустрията в община Пазарджик е привлякла външни инвестиции на стойност 121 млн. евро, а община Септември – общо във всички отрасли 13 млн. евро, то можем да заключим, че почти всички ПЧИ в центъра са съсредоточени в икономическото ядро, при това почти изключително в преработващата промишленост. На същия извод навежда и структурата на инвестициите в дълготрайни материални активи през 2021 г., като от общо 308 млн. лв. разходи за закупуване на машини, земя и сгради 276 млн. лв. са реализирани в община Пазарджик и още 25 млн. лв. – в Септември. Разходите за придобиване на ДМА са най-много в предприятията в индустрията със 155 млн. лв., както и в търговията, транспорта и туризма с общо 45 млн. лв.
Икономиката на център „Пазарджик“ е относително силно експортно ориентирана, като през 2021 г. приходите на нефинансовите предприятия от износ са 1,35 млрд. лв., или почти 11 хил. лв. на човек от населението. И по този показател лидери са общините Пазарджик и Септември. Центърът обаче се класира на едно от последните места по производителност на труда със средно 15,6 хил. лв. добавена стойност средно на един нает годишно.
ПАЗАР НА ТРУДА
След значителния ръст през 2020 г. безработицата в центъра вече е относително ниска – 4,9% от трудоспособното население според данните на Агенцията по заетостта за 2022 г. Въпреки че делът на безработните е най-нисък в ядрото, в нито една от периферните общини той вече не надхвърля 10%. Част от периферията обаче има видими проблеми с трайно безработните, като с над година регистрация в бюрата по труда в Лесичово са 6,3% от населението в трудоспособна възраст, а в Септември – 4%, най-вероятно в резултат на ниско образование и неподходящи умения. Заетостта в икономическия център е сред по-ниските в страната – 59% според данните от преброяването, а общият брой на наетите е 45,6 хил. души.
От тях 35 хил. са работещите в Пазарджик, други 7 хил. – в Септември. Чувствително по-ниска е заетостта единствено в малката община Лесичово – едва 39% от населението на възраст от 15 до 64 години. През последните 5 години пазарът на труда в център „Пазарджик“ отбелязва леко разширяване, като броят на наетите расте с 0,7% от 2017 до 2021 г. Почти 2/3 от работещите са разпределени в две дейности – 40% са в преработващата промишленост, 21% – в търговията, а третият по размер сектор е строителството със 7,6%. Пазарът на труда в Септември е още по-концентриран – около 2/3 от работните места са в преработвателните предприятия.
„Пазарджик“ е с най-висок ръст на заплатите за последните 5 години сред 16-те центъра – 61%, но това е следствие най-вече на ниската база. Средната брутна годишна заплата достига 1207 лв. месечно през 2021 г., като най-висока е тя в Септември (1432 лв.), а най-ниска – в Лесичово (894 лв.). Най-високите заплати в сектори с относително голям брой наети са в здравеопазването в община Пазарджик – 1976 лв. на месец, както и в преработващата промишленост на Септември – 1831 лв. на месец.
Делът на висшистите сред населението на възраст 7 и повече години е едва 18,5%, като по-нисък е той единствено в центровете „Кърджали“ и „Козлодуй“. Това е съчетано с относително висок дял на хората с основно и по-ниско образование – 31%, и със сериозен дял на неграмотните – 1,4%. Тези показатели са още по-негативни в периферията, като в Лесичово хората с основно и по-ниско образование са 45%, а висшистите – едва 8%.
Училищата на територията на икономическия център не се представят особено добре на различните външни оценявания, като средната оценка на матурите по БЕЛ през 2022 г. е „Добър“ 3,56, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас – 29 от възможни 100. Тези резултати са чувствително по-ниски в малките общини.
Населението на „Пазарджик“ е сред най-бързо намаляващите – между двете преброявания то се е свило с 19%, като по-голям спад има единствено в „Козлодуй“ и в „Севлиево-Габрово“. Общият брой на населението към 2021 г. е 125 хил. души, а сред тях делът на хората в трудоспособна възраст е 62%, което е близо до средното за страната. По-голямата част от работоспособните са съсредоточени в ядрото – 57 хил. души, а други 14 хил. са в Септември. Настоящите показатели за прираста на населението също не дават особен повод за оптимизъм – въпреки че механичният прираст е положителен (с 5,6‰ за 2022 г.), естественият е много нисък (–11,3‰ общо за центъра, до –20‰ в Белово). Наблюдава се и относително бързо застаряване на населението, като делът на хората над 65-годишна възраст надхвърля 24%.