Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
Новото, 29-то, издание на Индекса на икономическа свобода 2023 на фондация „Херитидж“ подрежда 176 държави по степента на икономическата свобода, която са постигнали. Скалата на индекса е от 0 (най-ниска свобода) до 100 т. (най-висока свобода), а първото място е заето отново от Сингапур с 83,9 точки. Най-свободните държави се допълват от Швейцария, Ирландия и Тайван – всички с по над 80 точки. На дъното на класацията пък са Северна Корея с едва 2,9 т. и Венецуела и Куба с по под 30 точки.
С резултат от 69,3 т. България заема 32 позиция в световната класация, след Япония и преди Словакия. В европейския регион, включващ 44 държави, страната е на 19-то място.
Позицията на България е обусловена от резултатите на страната в четири категории, съставени от 12 изследвани индикатори. Данните за тях са за втората половина на 2021 г. и първата на 2022 година.
- Върховенство на закона – традиционно най-слабата категория за България. Докато правото на собственост в сравнително защитено от законодателството (въпреки слабостите по прилагането му), ефективността на съда и особено интегритетът на властите остават изключително ниско оценени. Съдебната власт остава сред институциите с най-ниско доверие, а възприятията за корупция и неправомерно политическо и бизнес влияние са широкоразпространени.
- Размер на правителството – тук България отбелязва добри резултати в индикаторите, измерващи данъчната тежест и фискалната стабилност. Основна тежест за високия резултат имат плоският данък и сравнително ниският дълг в страната. Относително високите правителствени разходи (38,1% от БВП за разглеждания период от три години) са най-ниско оцененият индикатор в тази категория.
- Ефективност на регулациите – сравнително ниските резултати идват от относително високите разходи за труд, различни от заплатата (основно осигуровки), както и от регулациите върху бизнеса.
- Отворени пазари – резултатът на България в тази категория е пряко обвързан с членството на страната в ЕС и общата политика на съюза по отношение на външната търговия. Като цяло, чуждестранните и местните инвеститори се третират еднакво от закона.
Напредъкът на България в икономическата свобода през годините е бавен и колеблив. С леко намаление на резултата в последното издание, страната отново е категоризирана като „умерено свободна“, след като няколко години беше на границата, но в рамките на категорията на „по-скоро свободните“. Намалението на резултата спрямо предходното издание идва основно от оценката за фискална стабилност заради нарастващиppте държавен дълг и бюджетен дефицит в изследвания период.
За последните пет години резултатът на страната се е повишил с една точка.
Авторите на изследването ясно доказват връзките между доброто представяне в индекса и редица икономически и социални индикатори. По-високата икономическа свобода е пряко свързана с доходите и благосъстоянието, човешкото развитие, демокрацията, иновациите, ограничаването на бедността, здравето на гражданите и чистата околна среда.