ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА: Търговецът на тютюн Георги Чалбуров - от бежанеца до индустриалеца
През 1921 – 1927 г. е директор на монополното търговско обединение „Консорциум за тютюна“, изнасящо тютюн за повече от 100 млн. лв. годишно.
В 1933 г. регистрира своя търговска фирма – „Георги Чалбуров“, която изкупува тютюни главно в Старозагорско, Кърджалийско, Харманилйско и Свиленградско. Фирмата му поддържа търговски отношения с партньори в Германия, Египет, Палестина, Швейцария, Дания, Унгария, Австрия и др.
От 1940 г. е член на УС на Съюза на тютюнотърговците, председател на Акционния комитет по износа на суров тютюн на листа. Избран е и за действителен член на Пловдивската търговско-индустриална камара, както и за председател на Тютюнотърговския съюз в България и за член на Централния комитет на Търговския съюз – София. Председател е и на Хасковския околийски търговски синдикат.
Народен представител в XXIV и XXV Обикновено Народно събрание с мандат от Хасково.
Еникьой (с българско име Кръстополе) край Ксанти, днешно Ставруполи в Гърция, е било едно от най-големите и заможни българския села в Одринския вилает в навечерието на Балканските войни. Подлагано на постоянни гонения от турските и гръцките власти, през Междусъюзническата война населението му направо е подложено на геноцид. А семейството на Киряк Чалбуров е едно от най-заможните в селото – произвеждат тютюн и притежават една от най-големите воденици в района.
Георги Чалбуров се ражда през 1896 г. в с. Кръстополе. Заможното семейство му осигурява високо образование – Одринската българска гимназия и Роберт колеж в Цариград. Той обаче иска да се посвети на тютюневите технологии. А като родолюбив българин отива на фронта в Първата световна война – като телефонист. След войната семейството му, заедно с много други тракийски бежанци, се преселва в Пловдив, а после – в Хасково. Това е време на бум на тютюневата индустрия в региона. Георги има добри познания и семеен опит в тютюневото дело, притежава търговски нюх, старателен е и успява бързо да влезе в средите на тютюневите търговци. И през 1921 г. вече е директор на новосъздадения „Консорциум за тютюна” с годишен износ за над 100 млн. лв., пише Красимира Узунова от Хасковския регионален исторически музей.
През 1927 г. консорциумът се разпада, но Чалбуров си е изградил солидна репутация и веднага става директор на голямата търговска фирма „Кършев и сие”, като остава на поста 6 години. През 1933 г. обаче и тя прекратява дейността си и 37-годишният Чалбуров, натрупал вече достатъчно опит, а и капитали, основава своя Търговска фирма „Георги Чалбуров“. С едва 6 души персонал купува тютюн от Старозагорско, Кърджалийско и Пловдивско. Освен това Чалбуров става съдружник във „Фахри & Герон” и е пълномощник на „Томасян и синове” в изкупуването на тютюн. В бизнеса му помага по-големият му брат Тодор.
От средата на 30-те години Чалбуров изнася тютюн главно за Германия, Унгария, Австрия, Швейцария, Скандинавските страни, Египет и Палестина. Успява да отвори два манипулационни склада в Хасково и един в Кърджали, а след българската окупация на Беломорска Тракия през 1941 г. фирмата му има складове и в Кавала, Ксанти и Гюмюрджина.
Чалбуров влиза в управата на тютюневите съюзи, от 1938 до 1944 г. е депутат от Хасково. Няма данни да е симпатизирал на някоя партия. Заедно с брат си е активист и спонсор на тракийските дружества. Въпреки натрупаните богатства и престиж те живеят относително скромно. Едрият търговец Георги Чалбуров дарява постоянно. Отпуска авансови средства на своите работници по време на „мъртвата част” на сезоните. През януари 1942 г. дава 50 000 лв. за безработните. През 1939 г. дарява 4000 лв. за довършването на кърджалийския паметник на загиналите във войните. Отпуска пари на църквите в Хасково. Дава 100 000 лв. на трапезариите за бедни и домовете за сираци. Има сериозен личен принос за електрификацията и благоустрояването на Хасково.
Арестуван е от Деветосептемврийската власт и съден от Народния съд наред с останалите депутати, гласували за присъединяването на България към Тристранния пакт и Закона за защита на нацията. Чалбуров посочва 11 свидетели, сред които и комунисти, че и в двата случая е бил против. Осъден е на доживотен затвор, конфискувано е цялото му имущество, възлизащо на 12 млн. лв. в банкови сметки и фамилната къща в Пловдив за близо 3 млн. лв. През 1946 г. присъдата е намалена на 15 години. До 1959 г. почти постоянно е в лагери. В началото на 50-те за кратко е освободен и се труди като общ работник в един от национализираните си складове в Хасково. За кратко дори го обличат в костюм да бъде консултант по сделка на „Булгартабак” с немския концерн „Реемтсма”, защото оттам искали да контактуват само с него, пише изследователката Узунова. През 1959 г. отново е освободен и умира на следващата година, на 64.
Текстът е публикуван в брой 12/2019 г. на списание "Икономист"
