Правителството предлага нов закон, който да доведе до по-голяма прозрачност в управлението на публичните финанси

Правителството одобри проект на закон за публичните финанси. Той е разработен в изпълнение на Програмата на правителството и е израз на намеренията на кабинета за широкообхватна реформа на средносрочната бюджетна рамка, която да подкрепи протичащите процеси на фискална консолидация.

Със законопроекта се транспонира Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки и се създават условия за изпълнението на относимите регламенти, приети в края на 2011 г.

Проектозаконът разглежда публичните финанси като система за осигуряване и финансиране на публични блага и услуги, преразпределение и трансфериране на доходи и акумулиране на ресурси от бюджетните организации. С него се предвижда отмяната на Закона за устройството на държавния бюджет и на Закона за общинските бюджети, както и промени в десетки други закони.

Със законопроекта се цели допълнително засилване на взаимодействието между законодателната, изпълнителната и съдебната власт и общините за провеждане на благоразумна фискална политика при спазване на референтните стойности на бюджетния дефицит и размера на консолидирания дълг, установен за Европейския съюз с критериите от Маастрихт. Разширяването на взаимодействието между трите власти, особено по отношение на приноса им към спазването на общите ограничения и постигането на целите на фискалните правила за сектор „Държавно управление”, е осигурено при зачитане на самостоятелния характер на бюджетите им.

Предлагат се и стъпки в посока на повишаване на бюджетната прозрачност и публичност с оглед разширяване на възможностите за участие на обществеността в обсъждането на провежданите политики, като се създават предпоставки за увеличаване на достъпа до бюджетна информация, както и за подобряване на нейното качество и обхват.

Законопроектът е структуриран в 16 глави, като централно място в него заемат фискалните правила (глава втора) и следващите три глави, регламентиращи структурите на бюджетите, бюджетните взаимоотношения и финансовите взаимоотношения с общия бюджет на ЕС и с други международни програми и договори. В следващите пет глави са дефинирани ролите, отговорностите и сроковете по съставянето, приемането, изпълнението на бюджетите, както и текущото наблюдение и отчитане на консолидираната фискална програма и изготвянето на годишните отчети за изпълнението на държавния бюджет и на общинските бюджети. В две самостоятелни гласи се предлага уредба на режима на сметките за средства от ЕС и на сметките за чужди средства. В глави Тринадесета и Четиринадесета са включени разпоредби, регламентиращи обслужването на банковите сметки, системата на единна сметка, СЕБРА и централизираното разплащане на дължимите от бюджетните организации осигурителни вноски. По този начин се залага трайна законова уредба на тези важни за ефективното функциониране на публичните финанси въпроси, които досега се регламентираха със закона за държавния бюджет за съответната година. В глава Петнадесета са включени и разпоредби относно счетоводството на бюджетните организации и останалите лица от сектор „Държавно управление” в съответствие с Директива 2011/85. Административнонаказателните разпоредби са в глава Шестнадесета.

В законопроекта се конкретизират правомощията на Министерския съвет, министъра на финансите и първостепенните разпоредители с бюджет за извършването на промени. Промените се възлагат основно на правителството. Специална уредба е дадена за промените по бюджетите на Народното събрание и съдебната власт предвид самостоятелните им бюджети.

Предвижда се законът да влезе в сила от 2014 г., като бюджетната процедура за съставянето на бюджетите и разчетите за сметките за средства от ЕС за 2014 г. ще се провежда по правилата на новия закон.

Законопроектът беше подложен на обществено обсъждане и законопроектът е преработен, като са възприети редица от направените предложения.

Очаква се приемането на закона да допринесе за засилване на фискалната консолидация и на бюджетната дисциплина, както и за осигуряване на по-голяма прозрачност на процесите по управление на публичните финанси.