Годишен доклад "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания" на Института за икономически изследвания при БАН
Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките (ИИИ при БАН) представи на научната общност, институциите и пред широката общественост поредния годишен доклад, анализиращ икономическото развитие на България и провежданите икономически политики. В доклада се изследва състоянието и развитието на националната икономика през 2022 г. и се представят прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2025 г. Разгледани са основните сектори на икономиката (реален, фискален, външен и финансов) при отчитане на връзките и зависимостите между тях както във вътрешен, така и в международен план. Тази година фокусът е поставен върху ползите и предизвикателствата от присъединяването на България към еврозоната.
Целта на доклада е да се анализират икономическите процеси в България през 2022 г., да се очертаят процесите в икономически план през 2023 г. и да се прогнозира тяхното развитие в средносрочна перспектива до 2025 г., да се оценят провежданите политики в страната при отчитане на регионалните и световните процеси и тенденции и да се отправят конкретни препоръки към икономическата политика в страната. На основата на структурен макроикономически модел е предложена средносрочна макроикономическа рамка, отразяваща различни допускания както за динамиката на външноикономическата среда, така и за очакваните направления на икономическото управление.
Докладът се състои от две части. В първата част се анализира макроикономическата ситуация в страната през 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г. от гледна точка на вътрешно обусловени и регионално детерминирани фактори и процеси и се коментират основните сценарии и прогнози за развитието в средносрочен план. Състоянието на реалния сектор на икономиката се представя, като се проследява динамиката на икономическата активност (БВП, инфлация и безработица), която се обвързва с протичащи процеси в съпоставителен план в Европейския съюз (ЕС). Акцент се поставя върху изследването на вътрешни и външни фактори, оказващи ефект върху инфлационната динамика при нейната обвързаност с процесите на пазара на труда. Устойчивостта на фискалния сектор се разглежда през възможностите за финансиране на зеления и дигиталния преход чрез европейски фондове и програми и се дискутират необходимите политики за запазване на фискалната стабилност. Перспективите пред външната търговия се коментират от гледна точка на икономическото състояние и очакванията за развитие на основните търговски партньори на България, като се отчита високата свързаност с процесите в еврозоната и структурните специфики на външнотърговските отношения.
При анализа на финансовия сектор (банков сектор и капиталов пазар) се акцентира на отраженията на провежданата парична политика от ЕЦБ и регулаторните действия на БНБ, както и на рисковете пред запазването на стабилното функциониране на сектора в условията на динамична макросреда. Очакванията и прогнозите за българската икономика в средносрочна перспектива се базират на ключови допускания за развитието на световната икономика и се съпоставят със сходни анализи на водещи институции в страната и чужбина. Отправят се препоръки към икономическата политика в страната, насочени към запазване на покупателната способност на доходите на населението и необходимостта от преструктуриране на определени фискални мерки.
Във втората част на Годишния доклад се изследват ползите и предизвикателствата от присъединяването на България към еврозоната, като се отчита опитът на балтийските държави, държавите-членки извън еврозоната и тези от т.нар. периферия на валутния блок. Коментират се множество ефекти на макроикономическо равнище от членството, които се обвързват с конкретни епизоди от икономическото развитие на разглежданите страни и провежданите политики от тях. Акцент се поставя върху промените в регулаторната рамка за присъединяване, като се аргументира тезата, че изборът на момента за приемане на еврото е важен както за краткосрочните, така и за дългосрочните ефекти, които се наблюдават впоследствие. ри изготвянето на доклада са използвани статистически данни от национални и международни източници, налични към 30 април 2023 г.
Направените оценки и прогнози се основават на следните по-важни допускания:
• Забавянето на глобалната икономическа активност и обемите на търговия ще засегне в по-голяма степен развитите, отколкото развиващите се страни, което се очаква да окаже отражение върху външната среда, в която функционира националната икономика в средносрочен план.
• Въпреки отслабването на инфлационния натиск, инфлацията ще остане относително висока, което допълнително ще се подхранва от вътрешно обусловени фактори със структурен характер.
• Притокът на финансови потоци към страната ще се определя основно от средствата по оперативните програми и от пакета програми, свързани с европейските фондове за възстановяване и устойчивост. Ключов фактор за съживяване на инвестиционната активност в страната ще бъде навременното усвояване на средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
• Фискалната стабилност ще е в силна зависимост от провеждането на фискална консолидация. Въпреки повишаването на публичния дълг, той няма да окаже съществено негативно влияние върху икономическата активност в средносрочна перспектива.
• Предвид структурните предпоставки за по-висока инфлация в страната, произтичащи от някои фискални, демографски и дисбаланси на пазара на труда, рисковете пред запазването на фискалната стабилност и неяснотите относно трайното нормализиране на политическата ситуация, присъединяване към еврозоната през 2025 г. изглежда трудно постижимо.