Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Министерство на финансите публикува „данъчния пакет“ за 2024 г., включващ предлагани промени във всички данъчни закони. Наред с вече широко обсъжданите казуси като връщане на стандартната ставка на ДДС за ресторантите и хляба и неплащането на сметки при неиздадена касова бележка, в пакета е и може би най-дълбоката промяна в облагането на бизнеса у нас за последните над 15 години. Става въпрос за транспониране на директивата (Директива 2022/2523), за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в ЕС от 1 януари 2024 г. Целта на директивата е големите компании с приходи над 750 милиона евро да плащат ефективно 15% корпоративен данък, като се ограничи възможността на страни (като България) да предлагат по-ниски ставки и да имат конкурентно предимство.
Предлаганите разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) уреждат минимално ефективно данъчно облагане в страната на многонационални групи предприятия и на големи национални групи предприятия. Минималното облагане се прилага за съставни образувания, които са разположени в страната и които през данъчния период са членове на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка в размер на най-малко 750 млн. евро. Предвижда се тези съставни образувания у нас да се облагат с ефективна данъчна ставка от 15%, в сила от 1 януари 2024 г., като по този начин няма да се дължи допълнителен данък от крайната или междинна компания майка в юрисдикцията, в която са разположени.
България губи от глобалния данък
По данни от механизма за автоматичен обмен на отчети по държави, цитирани в предварителната оценка на въздействието, през 2022 г. съставните предприятия, установени в страната, част от големи многонационални групи, са 1125 броя. За тези предприятия ефектът ще е директен – още през следващата година облагането на техните печалби ще се повиши значително. На практика една от конкурентните позиции на страната – предлагайки ниска данъчна ставка за облагане на печалбите, вече няма да се отнася за големите компании, съответно привличането на мащабни инвеститори ще е по-трудно. В допълнение към това, отчитайки, че прагът е фиксиран в номинална стойност – 750 млн. евро – в период от няколко години броят на компаниите, които надвишават границата, значително ще се повиши.
По същество България е една от страните, които са най-тежко засегнати от въвеждането на глобалното минимално равнище на данъчно облагане. Въпреки това, вместо да защити конкурентната си позиция, България постепенно извървя пътя от страна, която е скептична към въвеждането на глобално минимално равнище на данъчното облагане на големите предприятия до страна, която бърза да въведе новите правила, без анализ на ефектите върху конкурентоспособността на страната, в т.ч. оценка на възможностите за отложено прилагане на директивата. Освен посочване на броя потенциално засегнати бизнеси, публикуваната частична оценка не дава ясна картина за измерението на последиците – допълнителни данъчни постъпления, кой и колко ще плаща, ползи и разходи за групи данъкоплатци, динамични ефекти за бизнес средата и привличането на инвестиции в бъдеще. Не е представена и дори обобщена информация относно големите национални групи, които потенциално биха попаднали в обхвата на новата рамка и по-високото облагане.
Неслучайно отбелязваме, че страната по-скоро „бърза“ да въведе новата рамка, без да търси възможности за отлагане във времето. В директивата са разписани възможности за отложено прилагане, като държавите членки, в които се намират не повече от дванадесет крайни образувания майки на групи, попадащи в обхвата на настоящата директива, може да изберат да не прилагат новите правила за шест последователни данъчни години, считано от 31 декември 2023 г. Страните, направили този избор, следва да уведомят Комисията до края на 2023 г. Точно това правило ще се ползва от Естония, която ще отложи действието на директивата до 2030 г. Българското правителство, най-малкото от уважение към традиционно скептичната позиция на страната по отношение на новия – и по-висок – глобален данък, би следвало да анализира възможността и да представи ясни данни и аргументи дали страната има възможност да се възползва от правилото за отложено прилагане на директивата.
Решението е в данъчен стимул за инвестициите
В дългосрочен план, независимо дали имаме възможност временно да отложим прилагането на директивата, глобалният данък ще играе все по-голяма роля в ограничаване възможностите на страната да има конкурентна позиция в облагането на печалбите. Това означава, че ако искаме да бъдем конкурентни и да растем с по-бързи темпове, трябва да мислим за допълнителни стъпки, които да стимулират инвестициите – както от български, така и от чужди компании. В този смисъл отварянето на темата за облагането на печалбите позволява да се предприемат допълнително стъпки за промени в корпоративното облагане, които да подкрепят конкурентоспособността на страната и да имат много по-широки дългосрочни ефекти от тези след самото транспониране на европейската директива.
Рамката на корпоративното облагане у нас следва да стимулира инвестициите и иновациите за повишаване на производителността и трансформацията на българската икономика. Това може да се постигне с налагането на нулев корпоративен данък за реинвестираната печалба в покупката на машини, оборудване и нови технологии. Подобна промяна касае данъчната основа, а не ставката на данъка, и е абсолютно възможна в рамките на европейските правила. Казано по просто, с промени в данъчната основа, България може да постигне по-ниска ефективна данъчна тежест върху компаниите, които инвестират и повишават своя потенциал. Тази стъпка би позволила България да остане конкурентна дестинация за предприемачество, иновации и растеж, въпреки въвеждането на глобално минимално равнище на корпоративното облагане за големи предприятия.