Международната организация на труда /МОТ/ публикува наскоро Global Wage 2022-2023 Report, който разкрива тенденциите в развитието на работната заплата и политиките, свързани с нея на национално и международно ниво в контекста на глобалната икономика и пазара на труда, както и влиянието на пандемията върху заплащането на труда. Последното издание на традиционния доклад показва, че през първата половина на 2022 г., за пръв път от началото на 21 век, се забелязва отрицателен растеж в нивото на глобалната работна заплата.
Докладът за 2020-21 г. анализира връзката между минималните заплащания и неравенството, както и влиянието на Ковид кризата. Оказва се, че през 2020 г. и 2021 г. има реален растеж на глобалната работна заплата, въпреки спада на нивата й спрямо 2019 г. /преди пандемията/ и той е положителен /1,5% през 2020 г. и 1,8% през 2021 г./.
През 2022 г., съгласно последния документ на МОТ, глобалната работна заплата намалява с 0.9 % (или с 1.4% при изключване на Китай от изчисленията).
Анализът показва, че инфлацията и Ковид-19 влияят на заплащането и покупателната способност. Инфлацията се е покачила по-бързо в страните от G20, в които реалният растеж на заплатата е -2.2%, докато по-бавната инфлация в развиващите се страни означава, че реалният ръст на заплащането не е падал до отрицателни стойности, въпреки че расте много по-бавно, в сравнение с 2021 г.
Докладът набляга на ефекта от двете конкуретни кризи, свързани с Ковид-19 и цената на живота, както и еволюцията на разходите за заплати, неравенството в заплащането, разликата в заплатите между половете.
Анализът на МОТ показва следните изводи:
- Общите разходи за заплати – сумата от всички заплати, получени от наетите служители е намалял през 2020 г., най-вече в резултат на по-малка заетост, докато през 2021 г. и особено през 2022 г. това се дължи на инфлацията.
- В по-голямата част от страните, за които има данни за минималните заплати, те са намалели в реално изражение през 2020-2022 г., което подчертава необходимостта от коригирането им спрямо инфлацията и справяне с кризата с разходите за живот.
- Загубите на заетост от 2020 г. до 2022 г. са по-големи сред жените /като се има предвид, че те са по-голямата част от заетите в нископлатени работни места/ и в неформалната икономика.
- Промените в неравенството в заплащането между 2019 г. и 2022 г. показват смесени резултати, нарастващи в някои и намаляващи в други страни.
- Разликата в заплащането между половете остава висока. Жените получават средно 20% по-малко от мъжете и това е тенденция отбелязана в настоящия доклад и в доклада за предишния период.
Констатациите на доклада са в съответствие с прогнозите от предишното издание, което предвиди огромен натиск за намаляване на заплатите на работниците в резултат от икономическата криза и кризата на заетостта заради Ковид-19, целящо адекватни и балансирани политики за заплащането, включително чрез силен и приобщаващ социален диалог. Тези мерки обаче, трябва да бъдат вградени в по-широк контекст, който подкрепя създаването на платени работни места и растеж на производителността на устойчиви предприятия.