ГИТ установи 35 случая на работа без трудови договори на строителни обекти в София
Случаи на полагане на труд без регистриран в НАП писмен трудов договор установяват все по-често инспекторите по труда в строителството от началото на годината. Само за първата седмица на април са установени 35 лица да работят без трудови договори на строителни обекти в София при 22 извършени проверки. От средата на февруари, когато започнаха по-активни строителни работи, до края на март установените случаи на работа без трудов договор в цялата страна са 100.
Работниците трябва да знаят, че когато работят без договор, както и когато се съгласяват да договарят само част от възнагражденията си писмено, а останалата част получават „в плик“, те губят социални и осигурителни права. При прекратяване на трудовото правоотношение нямат право на обезщетение за безработица. Не са застраховани срещу риска трудова злополука и при инцидент не могат да получат обезщетение от застраховател. А пренебрегването на правилата за безопасност от тяхна страна е предпоставка за тежки трудови инциденти.
През първото тримесечие на годината в сектор „Строителство“ контролните органи на Главна инспекция по труда (ГИТ) са извършили общо 1000 проверки в цялата страна. Общият брой установени нарушения са 4930, от които близо 70% – 3420 бр., са свързани с осигуряването на здраве и безопасност при работа. Нарушенията по трудови правоотношения са 1495 бр.
Във всеки случай контролните органи на ИА ГИТ са предприели принудителни административни мерки за отстраняване на нарушенията, а в някои случаи са потърсили и административнонаказателна отговорност на работодателите. Санкциите по Кодекса на труда варират между 1500 лв. и 15 000 лв. Съставените актове за установяване на административно нарушение в строителството са 370 бр. за първото тримесечие на 2017 г.
Проблем в сектора продължава да бъде неефективното обезопасяване или липсата на такова на обектите, както и на скелетата, на които се работи – нарушение, което пряко застрашава живота и здравето на строителите. Не се обезопасяват конструктивните отвори в сградите – асансьорни шахти, прозорци, стълбища и т.н. Риск от спъване и падане, както и от удар от електрически ток, създават и необезопасените временни ел. инсталации – ел. табла, кабели и т.н. Не се подреждат работните места, което също създава опасност от спъване и падане, както и от удар от тежки предмети. Заради необезопасени обекти, работни места и оборудване за първите три месеца в строителството са издадени 48 акта за спиране при 113 общо. От началото на годината при акт за спиране на обектите се поставят специални стикери или ленти, които работодателят няма право да премахва преди да е информирал ИА ГИТ, че е отстранил нарушението.
Другите чести нарушения в строителството са липсата на взаимна договорка за осигуряване на безопасност и здраве при работа между всички работодатели на една площадка, както и неинформирането на работещите за рисковете и мерките за минимизирането им. Често не се извършват инструктажи.
По отношение на трудовите правоотношения, освен по законосъобразността на тяхното възникване, често се установяват нарушения и свързани с работното време и почивките. Не се осигурява например задължителната междуседмична почивка, но нерядко това става със съгласието на работещите, които са от провинцията и предпочитат да работят по-дълъг период без почивка, за да получат по-дълга такава на по-късен етап.
ИА ГИТ напомня, че преумората е една от честите причини за трудовия травматизъм. След отчетения ръст на жилищно строителство и активните дейности по санирането, друга честа причина за тежките трудови злополуки е падането от високо или удар с тежък предмет. Фаталните последици и в двата случая биха могли да бъдат предотвратени, ако се осигуряват и използват личните предпазни средства – каски, колани и т.н., както и ако се обезопасяват строителните обекти според добрите практики. Все по-рядко се установяват работодатели, които не са осигурили лични предпазни средства. Често обаче те не се използват от работниците на строежите. В тези случаи има предвидена санкция и самия работник, но основната отговорност е на работодателя, на когото законът е вменил да осигури такъв контрол, който да гарантиран използването им.
