Блицанкета на Германо-българската индустриално-търговска камара за влиянието на коронавируса върху българската икономика
Covid-19 постави икономиките по целия свят пред сериозни предизвикателства. Работната среда се измени рязко, а българският бизнес трябва да се напасне към новата реалност.
Целта на тази блицанкета е да се даде актуална представа за състоянието на фирмите членове на Германо-Българска индустриално-търговска камара (ГБИТК) в България.
Проучването се проведе от 18.06.2020 г. до 20.06.2020 г. и в него участваха 60 фирми членове на ГБИТК. В по-голямата си част това са български предприятия, поддържащи търговско-икономически отношения с Германия, както и инвеститори от Германия.
В допитването се включиха компании от различни браншове: „Услуги, финанси и консултиране“ (15%), „Транспорт и логистика“ (8%), „ИТ и софтуер“ (15%), „Машиностроене“ (8%), „Търговия на едро и дребно“ (15%), „Производство на електорника“ и „Аутомотив“ (11%), „Mедицинска апаратура и фармацевтични услуги“ (10%), „Текстилна индустрия“ (6%), „Производство и преработка на метали“ (3%) и други (5%). В сравнение с анкетата през март, където по-голямата част от запитаните (30,77%) очакват значителен спад на своите продажби/приходи през 2020 г. в резултат на коронавируса, то в актуалната ситуация числата леко се изменят. Значителен спад от повече от 30% очакват едва 21,28%. Други 21,28% от анкетираните заявяват, че все още не могат да преценят ситуацията и съответно последиците, които ги очакват. 16,92% от анкетираните фирми oчакват спад повече от 19,15%, а 12,77% спад повече от 50%. Оставащите 21,28% предвиждат лек спад до 10%. Едва 4,26% от запитаните не очакват спад след края на извънредното положение, което в сравнение е 1% повече от началото на извънредното положение.
Що се отнася до мерките, които всяка фирма трябва да предприеме по време на кризата, 16,09% заявяват, че техните служители ще бъдат пуснати в неплатен или платен отпуск. Това са с 12% повече от резултатите през пролетта. 15,49% от участниците в анкетата ще съкратят част от своя персонал, а други 19,72% намаляват своя производствен капацитет, за да спестят от допълнителните разходи. Едва 12,69% от фирмите са готови да предоставят възможност за работа на половин работен ден, а останалите 35,21% (други) се спират на мерки като дистанционна работа, пренасочване на дейността или вътрешно преразпределение на работната им ръка. В този случай е налично двойно увеличение на отговорите. На въпроса „Оказва ли влияние коронавирусът върху Вашия бизнес в България“, 87,23% от анкетираните отговарят с „Да“ и 12,77% с „Не“. Тук може да се проследи тенденцията, че в сравнение с анкетата от март, фирмите, незасегнати от кризата, са се увеличили с около 5%. Този резултат се отразява и на начините, по които вирусът засяга предприемачеството23,31% усещат несигурност относно бъдещия бизнес и/или инвестиции. Голяма част от участниците претърпяват загуби, поради анулирането на бизнес инициативи, делови срещи, панаири и събития (19,55%). Недостигът на ликвидност (9.02%), спадът на търсенето на собствените продукти (17,29%), отсъствието на служители поради болест (3,76%), промяната на веригите за доставки (4,51%), както и ограничаването на пътуванията (15,79%) притесняват и пречат на нормалното развитие на бизнеса. Други последици, които очакват фирмите, са затваряне на предприятия и прекратяване или пренасочване на дейността им (5,26%), което се препокрива с отговорите на участниците през март месец.
Фирмите се грижат за своите служители и работници в така създалата се ситуация. Повечето участници (22,98%) изпращат своите служители вкъщи на надомна работа и въвеждат т.н. „хоум офис“. Останалите фирми ограничават командировките (19,25%), осигуряват предпазни медицински и хигиенни материали (24,84%), отменят участията си в публични мероприятия (20,50%), създават вътрешни комуникационни мрежи (11,18%) или предприемат различни мерки, в съответствие с тяхната фирмена култура (1,24%). От 13.03.2020 г. до 14.05 българското правителство обяви извънредно положение заради коронавируса. За бизнес средата в България остават някои неизяснени въпроси. Само 6,86% от анкетираните желаят да получат повече и формация относно възстановяването на заплатите съгласно Закона за здравето. Това са с 11% по-малко в сравнение с пролетта. Други 23,53% искат да получат повече информация за мерките по време на форсмажорни обстоятелства и компенсациите на служители с намалено работно време. Фирмите желаят да получат съвети относно предоставяне на конкретна подкрепа (19,61%), както и как да се справят с вече заразени хора в тяхното предприятие (9,80%). Остават неизяснени и условията за анулиране на участията в бизнес инициативи и събития (9,80%). Бизнесът настоява за повече прозрачност относно разпределянето на финансовите ресурси от ЕС, предлагането на дългосрочна подкрепа на бизнеса и конкретното уточняване на браншовете, при които се прилага мярката за поемане на 60% от заплатите за сметка на държавата – 14,65%, което е растеж от 12% в сравнение с анкетата през март.
Мерките, които държавата трябва да предприеме, според участвалите в анкетата са: намаляване на бюрокрацията и опростяване на процесите (25,29%), създаване на план за икономическо възстановяване (11,49%), предоставяне на финансови помощни средства (18,39%), както и на данъчни облекчения (10,34%), повече конкретизация за мерките в сферата на бизнеса (21,84%), държавна помощ за експортно застраховане (3,45%), отваряне на зелени коридори за износ и внос, намаляване на ДДС и на цените на горивата и прилагане на повече мерки за МСП (9,20%). В сравнение с анкетата от 20.03 до 23.03 става ясно, че компаниите все още са зависими от помощта на държавата, ниското ниво на бюрокрация и материалната помощ.
Блицанкетата за влиянието на коронавируса върху българската икономика описва състоянието и нагласата на фирмите в извънредната ситуация, в която се намира страната, като сравнява техните очаквания и моментно състояние с началото на извънредното положение.
