Финансовият натиск върху устойчивостта на държавната пенсионна система ще е най-силен през следващото десетилетие

При запазване на текущото законодателство, финансовият натиск върху устойчивостта на държавната пенсионна система ще е най-силен през следващото десетилетие. Тогава и разходите за пенсии, и трансферът от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, измерени като дял от БВП, ще са най-големи. Близо 50% от общите разходи на ДОО ще бъдат финансирани с трансфери от държавния бюджет, вместо от собствените приходи на системата. Това се казва в Годишния доклад за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2024 г.

През следващите години необходимият размер на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига от средства на ДОО ще нараства както в номинално изражение, така и в процент от общите разходи на системата. От 44,9% през 2023 г., размерът на трансфера за недостига достига 48,1% през 2027 г. В периода между 2030 г. и 2040 г., когато дефицитът на ДОО намалява, делът на трансфера от държавния бюджет от общите разходи на системата ще намалее до около 42,0%. С нарастването на разрива между приходите и разходите, през втората половина на прогнозния период ще нараства и размерът на необходимия за покриване на недостига от средства трансфер от държавния бюджет, като в края а периода се очаква той да достигне около 45,0% от общите разходи на ДОО.

Според доклада в дългосрочен план, най-силно влияние върху финансовото състояние на държавната пенсионна система в България ще оказват следните фактори:

- демографските промени, представени чрез коефициента на възрастова зависимост;

- условията за пенсиониране, представени чрез вътрешносистемния коефициент на зависимост;

- „щедростта“ на публичната пенсионна схема, представена чрез коефициента на заместване на дохода.

В демографски план, българската пенсионна система е изправена пред сериозни демографски предизвикателства. Прогнозите на Евростат показват, че населението на страната ще намалява и едновременно с това неговата възрастова структура ще се влошава. В дългосрочен план, в резултат на негативните демографски тенденции се очаква и броят на осигурените лица, и броят на пенсионерите да намалява. С оглед на факта, че през 2037 г. ще приключи законодателно определеното нарастване на пенсионната възраст, както и поради нарастването на средната продължителност на живота, броят на пенсионерите ще намалява по-бавно от този на осигурените лица. В съответствие със заложените в прогнозата демографски допускания, в дългосрочен план общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност ще намалее до около 1 680,0 хил. лица в 2070 г. и ще бъде с близо 300 хиляди лица по-малък в сравнение с базовата 2023 г. Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица обаче, ще се увеличи от 68% през 2023 г. до 78% през 2070 г.

Балансът на фондовете на ДОО представлява разликата между общите приходи и общите разходи на системата. Резултатите от дългосрочната оценка показват, че балансът ще остане отрицателен през целия период до 2070 г., като за балансирането на приходите и разходите ще сe наложи трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига от средства. При отчетена стойност на този трансфер от 5,3% от БВП за 2023 г. и очаквана стойност 5,5% от БВП за 2024 г., през следващите години недостигът от средства на ДОО като дял от БВП ще нараства, достигайки най-високите си стойности от над 6,0% през 2026 г. и 2027 г. В началото на периода, когато средната пенсия нараства с по-бързи темпове от средния осигурителен доход, делът на разходите за пенсии от БВП е най-висок.