България защити позицията си по жалбата срещу въведения от Гърция 26% данък за сделки и трансакции

В сградата на Европейската комисия в Брюксел се проведе изслушване по жалбата по чл. 259 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) България срещу Гърция. Изслушването беше председателствано от Хайнц Зурек - генерален директор на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз" и Йоханес Лайтенберг - заместник генерален директор на Правната служба на Комисията, в него участваха още 10 представители на ЕК, 4 представители на Гърция и 3 представители на България.

Българската страна представи позицията си по жалбата, както и основните мотиви за нарушението на правото на ЕС, и по-конкретно на основополагащите принципи, залегнали в ДФЕС. Това са принципите за свободно движение на стоки, услуги и капитали, за свободата на установяване, както и принципите за правна сигурност, недискриминация и пропорционалност. Бяха представени и допълнителни мотиви по проекта на Решение на Министерството на финансите на Гърция за прилагане на член 21 от Закон 4321/2015, тъй като с разпоредбите на решението се създава още по-голяма правна несигурност за лицата, както и значително увеличаване на административната тежест и разходите за бизнеса.

Гръцката страна представи позицията си по жалбата и причините, поради които е предприета тази данъчна реформа - защита на националната корпоративна данъчна основа и която е разработена на базата на различни документи (препоръки, съобщения), издадени от ОИСР и ЕК, свързани с въвеждане на мерки срещу намаляване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби/BEPS, и счита, че не нарушава правото на ЕС. Позицията на гръцката страна не беше обоснована, като единствено се твърдеше, че се ползват най-добрите практики за борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, без да се посочат конкретни примери.

По позицията на Гърция България представи допълнителни аргументи, включително и по документи, разработени от ОИСР по плана BEPS, независимо че спорът е по отношение доколко гръцките законови и подзаконови разпоредби са съвместими с правото на ЕС и не би следвало да се посочват като аргументи документи и становища на ОИСР. България посочи, че е включена в гръцкия списък единствено поради 10% ставка за корпоративен данък и Гърция е единствената държава, която е включила в списъка на държавите с преференциален данъчен режим държави членки на ЕС. Държавите членки са въвели национални списъци на държавите с преференциален данъчен режим в изпълнение на Препоръка 8805/2012 г. на Комисията, но в препоръката изрично се подчертава, че се отнася само до трети страни, които не спазват минималните стандарти за добро управление. Мерките, включително и по отношение на третите страни, трябва да бъдат съвместими с правото на ЕС и по специално със залегналите в ДФЕС основни свободи. По допълнителните аргументи на България гръцката страна не представи мотиви, а посочи че мерките са насочени за борба с укриването на данъци.     

Европейската комисия зададе въпроси на представителите на двете страни и при изготвянето на мотивираното си становище ще се съобрази с писмените и устно изразените съображения. Становището на ЕК се очаква да бъде оповестено до 18.08.2015 година.

Представените в изслушването от българска страна мотиви и аргументи за жалбата можете да видите ТУК.