Есенна макроикономическа прогноза на Министерство на финансите
Публикувана е Есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за периода 2018-2021 г.
Министерството на финансите очаква икономически растеж от 3,7% през 2019 г., става ясно от есенната макроикономическа прогноза на ведомството. Нарастването на БВП на страната ще бъде задвижвано основно от по-силните публични инвестиции и публично потребление, пише още в документа. Въпреки това икономиката на България ще нарасне през 2018 и 2019 г. година с по-слаби от досега очакваните темпове в резултат на по-сдържаната икономическа експанзия в рамките на Европейския съюз.
„През първата половина на 2018 г. БВП нарасна с 3,4% в реално изражение при очакван годишен ръст от 3,9% в пролетната прогноза. Въпреки благоприятното развитие при потреблението и инвестициите низходящата динамика при износа доведе до по-нисък растеж на БВП и до ревизиране на очакванията за представянето на българската икономика през 2018 г.“, е посочено в прогнозата.
Догодина ръстът на общите инвестиции в основен капитал ще достигне 9,5%.Според прогнозата частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с тази година темпът леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта през 2019 г. Износът ще се повиши до 2,8%. Ускорението на крайното търсене спрямо 2018 г. ще предизвика и ускорение на вноса на стоки и услуги и ще увеличи отрицателния принос на нетния износ към реалния растеж на БВП до 2,4 процентни пункта, се посочва в документа.
Икономическият растеж се очаква да достигне 3,5% в периода 2020–2021 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите.
МФ запазва непроменена прогнозата си за растежа на световната икономика за 3,9% през тази и през следващата година, но понижи прогнозата си за растежа на БВП на ЕС за 2018 г. до 2,1% (от 2,3% според пролетната прогноза) и за 2019 г. до 2% (от 2,1%).
От МФ очакват още, че растежът на частното потребление ще бъде ограничен през следващите години в съответствие с развитията при пазара на труда, които са свързани с почти изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта.
Основните рискове пред реализиране на прогнозата са свързани с развитието на външната среда, включително динамиката на международните цени.
През 2019 г. се очаква леко ускорение на растежите във външната търговия. Ограничаването на отрицателното влияние от търговията с трети страни ще се отрази в нарастване на общия реален растеж на износа на стоки и услуги. Ускорението на вътрешното търсене и износа ще предизвика и по-силно нарастване на вноса. В съответствие с предходната прогноза се очакват положителни условия на търговия, но динамиката в количествата ще е предопределяща за общите растежи и номиналният ръст на вноса (8,7%) ще продължи да изпреварва този на износа (5,2%). При търговския баланс ще се наблюдава по-съществено нарастване на дефицита до 6,1% от БВП, в резултат на което общият баланс на стоки и услуги също ще премине в дефицит от 0,7% от БВП.
Повишението на цените през 2019 г. се прогнозира да бъде 3%, а инфлацията в края на годината ще се забави до 2,6%. Базисната инфлация ще има основен принос за нарастването на общия индекс поради очакванията за стабилно нарастване на вътрешното търсене, докато влиянието на международните цени ще бъде минимално поради слабото им очаквано изменение през следващата година, става ясно още от прогнозата. Средногодишното нарастване на цените се очаква да се забави до 2,5% и 2,3%, съответно през 2020 и 2021 г., като приносът на базисната инфлация ще продължи да бъде водещ. Потребителските цени на горивата се очаква да останат относително стабилни до края на прогнозния период предвид очакваната динамика на международните цени на суровия петрол.
В периода 2018–2021 г. кредитирането за частния сектор ще продължи да нараства при очаквания за добра икономическа активност, относително висок растеж на потреблението на домакинствата и в условия на положителна динамика на пазара на труда.
Пълният текст на документа ТУК
