ЕК оценява България сред трите държави, изпълняващи критерия за бюджетен дефицит съгласно Пакта за стабилност и растеж

В пролетния пакет по Европейския семестър Европейската комисия оценява България сред трите държави (заедно с Швеция и Дания), които изпълняват критерия за дефицит, определен от Пакта за стабилност и растеж и за страната ни няма да бъде приложена процедура по прекомерен дефицит. Според прогнозата на ЕК дефицитът на България ще бъде 3,2 % през 2021 г. и 1,9 % през 2022 година.

По отношение на държавния дълг се наблюдава увеличение във всички държави членки. В 14 от тях коефициентът на дълга надвиши референтната стойност по ПСР от 60 % от БВП. С държавен дълг от 24,5 % от БВП за 2021 г. България е сред държавите  членки с най-ниски стойности в Европейския съюз, като страната ни се нарежда втора по този показател след Естония с 21,3 %.

В рамките на процедурата по макроикономически дисбаланси за 2021 г. ЕК е идентифицирала дванадесет държави членки с наличие на макроикономически дисбаланси. Икономиките на тези държави ще подлежат на задълбочен преглед от страна на ЕК. България за втора поредна година е категоризирана като държава без наличие на дисбаланси.

Предложението за специфични препоръки за страната ни включва:

1. През 2022 г. страната следва да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, като се запазят националните инвестиции. Да се запази контролът върху растежа на текущите държавни разходи.
2. Да се провежда фискална политика, насочена към постигане на благоразумна фискална позиция и осигуряване на фискална устойчивост в средносрочен план, когато икономическите условия позволяват. В същото време да се увеличат инвестициите, за да се стимулира потенциалът за растеж.
3. Да се обърне специално внимание на структурата на публичните финанси, както на приходната, така и на разходната част на бюджета и на качеството на бюджетните мерки, за да се осигури устойчиво и приобщаващо възстановяване. Да се даде приоритет на устойчивите и стимулиращи растежа инвестиции, по-специално в подкрепа на зеления и цифров преход. Да се даде приоритет на фискалните структурни реформи, които ще помогнат осигуряването на финансирането на приоритетите на публичните политики и ще допринесе за дългосрочната устойчивост на публичните финанси, включително чрез засилване на обхвата, адекватността и устойчивостта на здравните и социални системи.