Брюксел и МВФ настояват фирмените фалити със задна дата да отпаднат

На Кръгла маса по повод  ежегодния приз „Банка на годината” управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров настоя да бъде намерено решение на проблема с лошите кредити, като бъде премахната възможността в Търговския закон фирмите да обявяват несъстоятелност със задна дата. Около това искане се обединиха и банкери по време на кръгла маса, посветена на финансовата стабилност.

Банковите институции са заложници на вратичката в закона, например в случаите с фирми, редовно обслужващи кредитите си, които внезапно обявяват фалит със задна дата към момент преди да са изтеглили заема. Така предложените обезпечения се оказват невалидни и банките не могат да си възстановят отпуснатите средства.
Според Искров това е голям проблем, който трябва да бъде решен в нашето законодателство, а това е стонавището и на Европейската комисия и Международния валутен фонд.

От търговските банки също са единодушни, че е необходимо да бъдат променени разпоредбите. „Фалитът със задна дата е оръжие за масово поразяване на икономиката”, коментира Момчил Андреев, изпълнителен директор на Райфайзенбанк. От Уникредит Булбанк също се съгласиха, че по този начин трезорите губят пари и се стига до ситуация, в която за това плащат съвестните клиенти

От изказванията на банкерите става ясно, че злоупотребите с обявяване на несъстоятелност със задна дата влияят на нивото на лошите кредити. За такива се считат заеми с просрочени плащания от над 90 дни. По думите на Андреев тези кредити в момента възлизат на 8,3 млрд. лв. Той обясни още, че има обективни причини лихвите по заемите у нас да са по-високи от тези в други европейски държави. Например в Австрия за година и половина успявали да съберат до 82% от проблемните кредити. Разходите били в размер 5 на сто от самите заеми. У нас обаче за близо 3 години банките успявали да си съберат само 30% от проблемните вземания. Разходите за тази дейност достигали 10 на стоа, а това налагало банките у нас да залагат по-високи буфери и съответно лихвите били по-високи.
Трезорите разполагат с достатъчно ресурс за кредитиране, но не са много добрите проекти, подходящи за финансиране.
Бавното събиране на проблемните заеми според банкери се дължи на цялостната икономическа среда, като например едно събиране отнема средно от 1 до 3 години, като често се организирали по 7-8 публични продажби за един актив и пак нямало купувачи.
*Кръглата маса се организира по повод  ежегодния приз „Банка на годината”. Наградата се връчва от 2001 г. за най-бързо развиващата се кредитна институция. Победител в категорията „Динамика на развитието”.е Корпоративна търговска банка (КТБ) - втората поред година, в която КТБ печели приза. Победителите се определят по специална методика на Асоциацията „Банка на годината”, която е съгласувана с БНБ и много финансови експерти. С голямата награда е отличена Първа инвестиционна банка.