Потреблението на човек от населението варира в диапазон от 49 до 136% от средното за ЕС-28 равнище.
Фактическото индивидуално потребление (ФИП)1 измерва материалното благосъстояние на домакинствата. През 20132 г. ФИП на човек от населението, изразено в стандарти на покупателната способност3 (СПС), варира между държавите - членки на ЕС, от 49 до 136% от средното равнище в EС-28.
Фактическо индивидуално потребление на човек от населението в СПС, EС-28 = 100
Равнището на ФИП на човек е най-високо в Люксембург - повече от 35% над средното за ЕС-28 ниво. Германия и Австрия са около 20% над средното равнище в ЕС-28; Дания, Финландия, Швеция, Обединеното кралство, Нидерландия, Белгия и Франция са постигнали нива между 10 и 15% по-високи от средното, докато Италия е на средното ниво.
В Ирландия, Кипър и Испания равнищата на ФИП на човек са до 10% под средното за ЕС-28, а в същото време в Португалия, Гърция и Малта те са от 10 до 20% по-ниски. Литва, Словения, Полша, Чешката република и Словакия са 20 - 30% по-ниско, докато Естония, Латвия, Унгария и Хърватия имат от 30 до 40% по-ниско равнище. Румъния е с 40% по-ниско, а България - с 50% по-ниско равнище на този показател от неговото ниво средно за държавите от ЕС-28.
Данните, публикувани от Евростат - статистическата служба на ЕС, са базирани на ревизираните паритети на покупателната способност (ППС) и на последните актуални данни за БВП и населението.
БВП на човек от населението варира между държавите членки от 1 до 6 пъти. БВП е основният измерител на икономическата активност. През 2013 г. БВП на човек от населението, измерен в СПС, е в диапазон от 45% в България до 257% в Люксембург спрямо неговата средна величина в ЕС-285.
----------------------------
1. ФИП обхваща стоките и услугите, действително потребени от населението, независимо дали са купени и платени от домакинствата, държавата или от нетърговски институции, обслужващи домакинствата. При международните сравнения на физическия обем на потреблението ФИП е предпочитан показател, тъй като не се влияе от различията в начина, по който в отделните страни са организирани някои важни услуги - образователни и здравни.
2. Редовният график за публикуване на ППС включва оценки за дадена година. Първата оценка за 2013 г. беше публикувана в News Release 96/2014 от 18 юни 2014 година. Настоящото прессъобщение представя втората оценка. Резултатите за 2013 г. ще бъдат ревизирани отново през декември 2015 г. и ще бъдат финализирани през 2016 година.
3. Стандартът на покупателна способност (СПС) представлява изкуствена валутна единица, която елиминира разликите в равнищата на цените между отделните страни. По този начин един СПС купува същия обем от стоки и услуги във всички страни. Тази валутна единица позволява смислено сравнение на физическите обеми на икономическите индикатори между страните. Агрегатите, изразени в СПС, са изчислени чрез разделяне на агрегатите в текущи цени и национална валута на съответния паритет на покупателната способност (ППС). Нивото на несигурност, свързано с базисните цени и данните от националните сметки, както и методите, използвани при съставянето на ППС, подсказват, че различията между страните, имащи много близки един до друг индекси, трябва да се интерпретират с известно внимание.
4. Вж. публикацията „Statistics Explained“ в сайта на Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/GDP_per_capita,_consumption_per_capita_and_price_level_indices
5. Високият БВП на човек от населението на Люксембург се обяснява частично с големия дял на пограничните работници включени в общия брой на работната сила на страната. Тези работници допринасят за увеличение на БВП, а същевременно не се считат за част от местното население, което се използва при изчисляването на БВП на глава от населението.
6. Еврозоната (EЗ-18) включва Белгия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения, Словакия и Финландия.
Източник: Евростат, 11.12.2014 година.