Евроклубът към БТПП посвети първата си за 2025 г. среща на Полското председателство на Съвета на ЕС

В Българската търговско-промишлена палата се проведе среща на Евроклуба, който през тази година навършва 25 години от създаването си. Председателят на БТПП Цветан Симеонов откри събитието и сподели, че палатата посредством Евроклуба ще продължи да  дава предложения за подобряване на икономическата среда в ЕС и позицията на ЕС в международната търговия и сътрудничество.

Темите на дискусията включиха първите 100 дни на новата Европейска комисия, България в Шенген - преимущества и предизвикателства, постигнатите резултати в периода на Унгарското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2024 г. и приоритетите на Полското председателство на Съвета на ЕС.

"Както вече е традиция в началото на председателството на всяка една страна членка на ЕС, организираме тази среща, която събира бизнеса с представители на деловите среди от региона, с представители на дипломатическия корпус и търговските представители и, разбира се, с медиите с една важна цел, която вече много години стои неизменна - да поддържаме на високо ниво подкрепата на българите за членството на България в ЕС", каза Симеонов.

В събитието участваха Н. Пр. г-н Миклош Борош, извънреден и пълномощен посланик на Унгария, Анна Янишевска-Фрачек, заместник-ръководител на мисията на Посолството на Република Полша, проф. Ингрид Шикова, председател на Евроклуба и създател на катедра "Европеистика" в СУ, Йорданка Чобанова - ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, представители на дипломатическия корпус в България, политици, банкери, предприемачи-членове на БТПП.

Проф. Ингрид Шикова, председател на  Евроклуба, заяви, че двете ключови думи на 2025 година в ЕС са "сигурност" и "конкурентоспособност". Очаква се следващата седмица да бъде публикуван новият компас за  конкурентоспособност на ЕС. По тази тема проф. Шикова припомни, че в началото на годината от Европалати са изпратили до Еврокомисията предложение на какво да се базира очакваният компас, а именно на четирите принципа за опростяване, мащаб, сигурност и умения. 

Проф. Шикова припомни послание от речта на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на Световния икономически форум в Давос по-рано тази седмица, която заяви, че светът се променя и ЕС също трябва да се промени.

Проф. Шикова също така поздрави членовете на Евроклуба по повод 25 години от неговото създаване, като днес членовете му надхвърлят 700 души от цялата страна. 

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова разясни очакваното от първите 100 дни на комисията. „Настоящата 2025-а е годината на ключови мерки и реформи. Налице са големи промени в глобалната икономика, ново лидерство в САЩ, като най-важното послание е независимо от трудностите ЕС да продължи да бъде единен в своите искания и политики.“, каза Чобанова.

По думите й, поредица от решителни стъпки ще бъде направена точно в първите 100 дни на новата Европейска комисия. Вече беше предложен и европейски план за действия относно киберсигурността на болниците и доставчиците на здравни услуги.

Чобанова отбеляза, че през следващите 5 години ЕК ще бъде фокусирана върху инвестициите, като те трябва да бъдат насочени към иновации, а за това е необходимо финансиране, което от своя страна поражда необходимостта от довършването на толкова важния общ капиталов пазар.

Европа има силни предпоставки да бъде номер едно по иновации, тъй като притежава мощна фундаментална наука, университети, има добра стартъп екосистема, като тук България е с голямо предимство, тъй като по предприемачество България е номер едно в ЕС, отбеляза Чобанова.

По думите ѝ, финансирането на стартапите е слабо място, което пречи тези предприятия да останат тук в ЕС. По отношение на задържането на таланти в Европа, трябва да бъдат предприети мерки. Има идея за засилване на т. нар. синя карта на Европа, да бъде подобрена така, че работниците от Европа и от трети страни да бъдат привлечени към ЕС, каза тя.

Предстои да бъде разработен и Пакта за чиста промишленост. Този пакт е ключов, тъй като включва мерки за декарбонизацията. Трябва да бъдат опростени регулациите за изготвянето на технологии за чиста енергия и да се осигури достъп до енергийни суровини, посочи тя, добавяйки, че Европа е широко отворена за сътрудничество със своите търговски партньори от целия свят и от третите страни.

Чобанова отбелязва, че ЕК ще постави фокус върху инфраструктурните комплекси за изкуствен интелект, селското стопанство и храните, политиката по разширяването на ЕС, младежите в Европа и други теми.

Специална награда за приноса на Унгария за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство връчи председателят на Българската търговско-промишлена плата (БТПП) Цветан Симеонов на посланика на Унгария в България Миклош Борош. Посланик Борош получи специален медал на БТПП от масивно сребро.  

Симеонов определи цялостното присъединяване на двете съседни страни в Шенген от 1 януари 2025 г. като "голяма победа както за България, така и за Румъния". Председателят на БТПП видя връзка между това събитие и наблюдавания ентусиазъм от последните дни в развитието на отношенията на България с Гърция, проличал както на петия Софийски икономически форум, организиран тази седмица, така и на провела се по-рано среща на Българо-гръцката камара с участие на представители на гръцки институции. 

"Резултат от работата на много партньори беше това България да се присъедини към Шенген и да постигнем всичко това", посочи на свой ред посланик Миклош Борош.

"Вашата държава заслужаваше да се присъедини към тази общност много отдавна", посочи той. Всъщност решението на Съвета на ЕС от декември 2024 за премахването на граничните проверки на сухопътните граници за България и за Румъния бе изтъкнато като едно от постиженията на Унгарското председателство през предходните шест месеца.  Посланикът сподели и други постигнати резултати на Унгарското председателство.  Сред тях са подкрепа за конкурентоспособността на ЕС чрез приетата Декларация от Будапеща за нова европейска сделка за конкурентоспособността. Декларацията призовава за драстично намаляване на регулаторната и административна тежест, за предприемането на незабавни стъпки за осигуряване на евтина енергия за европейския бизнес. В нея страните членки призовават и за развитие в областта на научно-изследователската дейност и финансиране, което да достигне 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2030 година. 

Сред приоритетите на Унгария беше и въпросът с демографията. Посланик Борош се спря на организираната среща на високо равнище по темата, в резултат на която ЕК поема ангажименти да се фокусира по проблема с демографската криза и значението ѝ върху икономиката. 

На трето място той изтъкна политиката за разширяване на ЕС към страните от Западните Балкани, акцентирайки върху значението, което тази тема има за България и Унгария. Тук усилията на Унгария са насочени към възстановяване на доверието към този процес и постигането на още една стъпка напред, така че присъединяването да се доближи до страните от Западните Балкани.

Накрая той се спря на постигнатото в областта на общата селскостопанска политика, в която област всички 27 ресорни министри подкрепят  визията за развитието на селското стопанство. 

Полското председателство на Европейския съюз, което обхваща първата половина на 2025 година, ще насочи вниманието си върху различните измерения на сигурността, включително вътрешната, външната, икономическата, информационната, енергийната, здравната и хранителната. Това посочи Анна Янишевска-Фрачек, заместник-ръководител на мисията на Посолството на Република Полша, в рамките на срещата на Евроклуба при БТПП.

В контекста на глобалните предизвикателства трябва да осигурим сигурността на нашите общества и бизнес, тъй като те са изключително важни и изискват стратегически действия, каза тя, добавяйки, че мотото на полското председателство е "Сигурност, Европа!“.

Янишевска-Фрачек посочи, че когато се говори за външна сигурност, трябва да се постави фокус върху повече инвестиции в областта на отбраната в ЕС. Полша ще продължи да работи съвместно с Европейската комисия за осигуряването на адекватно финансиране на европейската сигурност, като е важно това да се случва в сътрудничество с партньори, споделящи европейските ценности като Обединеното кралство, САЩ, Южна Корея, Япония.

По думите ѝ Полша е твърдо решена да продължи подкрепата за Украйна, като страната ще настоява ЕС да продължава да предоставя помощ на Киев - както военна, така и финансова, включително за възстановяване на страната от военните действия. Европа не може да бъде безопасна, без да има стабилни съседи, като новите членки трябва да споделят европейските ценности, каза тя.

Когато говорим за вътрешна сигурност, често миграцията се използва като инструмент срещу нас. Ще търсим решения за по-сигурни граници на ЕС, за да се сложи край на незаконната миграция, каза Янишевска-Фрачек.

По отношение на информационната сигурност, полското председателство ще работи в посока по-ефективна защита срещу хибридни и кибератаки.

Полша ще положи усилия да подобри икономическата сигурност за стопанските организации в ЕС, тъй като всички трябва да печелим от единния европейски пазар, каза тя, добавяйки, че ще бъде поставен фокус върху интеграцията на европейския пазар, особено в сферата на услугите.

Искаме да имаме равнопоставеност в европейската промишленост и да се преодолеят протекционистките практики в глобалната среда, каза Янишевска-Фрачек, добавяйки, че ще се положат усилия за намаляване на бюрократичните трудности, което е особено важно за малките и средни предприятия.

Усилията за подобряване на енергийната сигурност ще са в посока достъпа до енергийни ресурси на достъпни цени, тъй като това е важно за европейската икономика и просперитет.

Хранителната сигурност означава да имаме здрав селскостопански сектор в Европа, достъпни цени на храните и да прилагаме стандарти за устойчивост, по думите на Янишевска-Фрачек.

По отношение на сигурността в здравеопазването ще бъдат положени действия за подобряване на доставките на медикаменти с цел избягването на рискове, свързани с недостиг на медицински изделия и гарантиране равнопоставеност в областта на прилагането на екологичните стандарти при производството на фармацевтичните продукти.