По-добра регулация на национално ниво: резултати от проучване на ЕВРОПАЛАТИ

По предложение на Асоциацията на германските търговско-промишлени палати (DIHK), в периода от 20 март до 30 юни 2018 г., Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати (ЕВРОПАЛАТИ) и DIHK проведоха проучване сред членовете си на тема по-добри регулационни практики на национално ниво. Някои от въпросите, зададени на членовете на ЕВРОПАЛАТИ, включваха: дали се изчисляват разходите, които ще възникнат с приемането на нови нормативни документи, дали на национално ниво има регулаторен съвет (или друг подобен орган), както и дали палатите са включени в процесите за по-добра регулация. Палатите също така бяха помолени да споделят най-добрите практики в своите страни в областта на по-добрата регулация.

Бяха получени отговори от следните единадесет държави: Австрия, България, Кипър, Чехия, Ирландия, Италия, Германия, Люксембург, Словения, Испания и Швейцария.

Като цяло резултатите от проучването показват, че в повечето държави съществуват или са в процес на разработване различни политики и инструменти на национално ниво в областта на по-добрата регулация, но все още са необходими значителни подобрения.

С основните резултати от проучването може да се запознаете по-долу:

Оценка на разходите

В повечето от държавите, участвали в проучването, разходите за спазването на новоприети законодателни документи са изчислени, но в различна степен: в 38% от страните не се извършва регулярна оценка на разходите (такава оценка се прави понякога или рядко), докато в 31% оценката се извършва регулярно. Само 15% от отговорилите са посочили, че в тяхната страна разходите за прилагане на новоприетото законодателство се изчисляват винаги, докато 8% са отговорили, че изобщо не се извършва такава оценка.

Участниците в анкетата от държавите, в които се извършва оценка на въздействието, са посочили, че тези оценки обикновено са само от количествен характер, като липсва качествен анализ. Друга регистрирана тревожна тенденция е, че задължителните елементи от националните оценки на въздействието (напр. тестовете как даден нормативен документ ще се отрази на МСП в Австрия) се извършват формално – под формата „поставяне на отметка“. Отговорните държавни институции често декларират, че МСП няма да са повлияни или ще са слабо повлияни от законодателните промени, дори ако случаят не е такъв, за да не извършват допълнителен анализ и да намалят собствената си административна тежест.

Институции

Само една трета от участниците в анкетата са посочили , че в тяхната страна има национален орган, който да съветва правителството по отношение на разходите за прилагане на новоприетото законодателство. В половината от страните, в които съществува такъв орган, той е независим, докато в останалите държави той е част от правителството. Споменатите институции включват: Съвет за регулаторен контрол и регулаторна оценка на въздействието, Държавен съвет по законосъобразността (Conseil d’État), Национален съвет за конкурентоспособността и Министерство на икономиката.

Една трета от анкетираните са посочили, че в държавите им съществува национална схема за намаляване  на броя на нормативните актове, напр. „приемане на един, отмяна на друг“. В никоя от страните, участвали в проучването не се използват цели за намаляване на разходите.

Всички анкетирани палати са посочили, че участват в процесите за по-добра регулация /изготвяне на политики, но в различна степен. Обикновено това се извършва чрез официални консултации. В половината от анкетираните държави се извършват регулярни консултации с бизнес асоциациите. 30% от анкетираните не участват редовно е процесите за по-добра регулация, докато 20% участват рядко в тях.

Как се оценява политиката за по-добра регулация?

Никой от анкетираните не е оценил качеството на политиката за по-добра регулация в своята страна като добра или отлична. Повечето анкетирани (60%) намират, че политиката за по-добра регулация е приемлива, докато 30% считат, че е слаба.

Събраните данни показват положителна връзка между участието на бизнес асоциациите в националните политики за по-добра регулация и задоволителната оценка, дадена на тези политики. Обратно, не е установена връзка между нивото на удовлетвореност от политиките за по-добра регулация и практиката да се извършват систематични изчисления на разходите или наличието на консултативен орган за по-добра регулация.

Някои особено добри примери касаещи практиките за по-добра регулация включват:

• Проверка, която преразглежда всички съществуващи закони, включително и аспектите на свръхрегулирането;
• Публични консултации за различни проекти, напр. „Програма 2030“ с 17 цели за устойчиво развитие;
• „Електронен правен портал за предприемачи“, който показва всички задължения на предприемачите под формата на календар;
• Оценка на въздействието на бъдещото законодателство върху МСП;
• Схема за намаляване на броя на нормативните актове, напр. „приемане на един, отмяна на друг“, с позитивно въздействие върху намаляването на административната тежест.

Една особено добра практика е предоставена от Датския съвет за прилагане, който има за цел да подобри бъдещото законодателство, преди то да бъде предложено, и да предотврати въвеждането на ненужни тежести. Работата на Съвета е структурирана в две фази: регулаторен контрол и прилагане. Във втората фаза датските министерства дават на членовете на съвета възможността да предоставят коментари по плановете им за прилагане на Европейското законодателство. Целта на тази фаза е да се избегне свръхрегулирането и фрагментирането на вътрешния пазар.