Европалати: Анализ на резултати от проучване относно необслужваните кредити и последиците за бизнеса, включително МСП

В средата на март, Европейският парламент публикува интересно проучване, изготвено по поръчение на Комисията по икономически и финансови въпроси (ECON), относно "необслужваните кредити“ – какви рискове и политики се очакват. В него се анализират последиците от кризата върху операциите и финансирането на предприятията, включително МСП, и дали необслужваните кредити могат да бъдат преструктурирани по същия начин като други, произтичащи от минали кризи.

Анализ на резултатите от проучването, направен от Асоциацията на Европейските търговски палати (Европалати),  показва следното:

► Фирмите се възползват от различни мерки, смекчаващи кризата, които са резултат от политиката на правителствата за подкрепа, и е естествено да се очаква нарастване на неплатежоспособността, след отпадане на тази подкрепа. Рисковете ще възникнат или от преждевременно прекратяване на мерките за подкрепа от страна на правителството, или от твърде продължителна подкрепа.

• Ясно е, че строгите ограничителни мерки са прекъснали и/или забавили редица производства по несъстоятелност, като така изкуствено е намален броят им през 2020 г. в сравнение с предходни години в повечето държави.
• Проследяването на броя на банкрутите като индикатор за бъдещото нарастване на необслужваните кредити в Европа е добър подход, но това е по-скоро индикатор за последствията. По-важно е да се насочим към индикатори, предвиждащи тенденцията, като например рейтинги от различни агенции и сигнали в нивата на пазарните цени.

► Голям дял от банковите заеми се свързва с държавни гаранции или мораториуми. Анализът на случаи на несъстоятелност и „зомби“ компании в периода преди Ковид кризата предполага, че трябва да се очакват и приемат повече загуби за следващи периоди.

• Средното ниво на необслужваните кредити в банковата система на ЕС остава непроменено по време на кризата, което е показателно че банките очакват същото ниво от загуби поради необслужвани кредити в резултат от Ковид както преди тя да започне.

► МСП по-трудно се адаптират към ограниченията - както оперативни, така и финансови. Големите корпорации могат да повишат външното финансиране, МСП в Европа разчитат повече на финансиране от банките. Правителствата могат да съдействат на тези фирми или директно (например чрез гаранции, данъчни ваканции и др.), или индиректно чрез подобряване на условията на банките, даващи заеми на МСП.

• Заради задлъжняване и по-ниски приходи сега и по време на възстановителния период много МСП се очаква не само да имат трудности да плащат бъдещите си задължения, но дори да имат проблеми с ликвидността.

► Политиците трябва да създадат насърчителни мерки, за да има по-лесно третиране на необслужваните кредити на вторичния пазар, както и да се премахнат съществуващите пречки в регулаторната рамка.

• Не трябва да се подценява и рискът от бързите продажби, чиято цел е да се намали стойността и ценността на активите.
• В други части на света, например Китай и Виетнам необслужваните кредити се отварят за чужди инвеститори. Финансовите институции желаят да продадат пакети от необслужвани кредити и срещат повече конкуренти в сравнение с предишни кризи. В случай че ЕС не може да привлече повече инвеститори за пазара на необслужваните кредити в Европа справянето с последните ще бъде трудно.

► Около 15% от европейските нефинансови корпорации може би са „зомбита“ (с лошо финансово представяне за продължителен период от време). Някои от тях може да се възползват от подкрепа, за да променят своите бизнес планове чрез специални екипи за вътрешно банково преструктуриране или техники като финансиране от типа длъжник във владение. Останалите корпорации е възможно да бъдат закрити.

• На ниво сектор, браншовете, най-пострадали от Ковид кризата, с най-големия ръст на „зомби“ компаниите са: търговия, информационни и комуникационни технологии  и туристически сектор включително обществено хранене. Очаква се броят на тези фирми да расте, но е важно да се действа диференцирано спрямо фирми, които и преди кризата са имали финансови проблеми и такива, които са затруднени от година насам.
• Необходима е политическа подкрепа за секторите, които са най-засегнати от Ковид кризата, а техните стоки и услуги продължават да се търсят и ще са още по-необходими след премахване на ограниченията. Разбира се, трябва да се вземат предвид и потенциалните промени в предпочитанията на потребителите.

► Компаниите, чиято стойност е по-голяма от ликвидационната им цена /не-зомбита/ и имат свежи бизнес планове също ще имат нужда от ликвидна подкрепа, за да излязат от кризата.

• Поради очакванията обемите на необслужваните кредити да растат през следващите няколко години, банките ще бъдат изправени пред предизвикателството да идентифицират фирмите, които се опитват да изпълняват финансовите си задължения, включително заеми, и които имат по-висока от ликвидационната си цена. Банките ще искат да запазят точно тези клиенти.

Повече информация за проучването на английски език тук.