Замърсяването на въздуха: повечето държави — членки на ЕС, изостават по отношение на ограничаването до 2030 г. на замърсяването на въздуха
При оценка на първите програми с мерки на държавите членки за контрол на емисиите във въздуха се установи, че трябва да се подобри прилагането на новите европейски правила за чистота на въздуха. Държавите членки трябва да увеличат усилията си във всички сектори, за да гарантират, че гражданите им могат да дишат чист въздух, и за да предотвратяват респираторните заболявания и случаите на преждевременна смърт, причинени от замърсения въздух.
Виргиниюс Синкявичюс, комисар на ЕС по въпросите на околната среда, рибарството и океаните, заяви: Този доклад изпраща ясно послание. В цяла Европа твърде много граждани са все още изложени на риск поради въздуха, който дишат. Нуждаем се от по-ефективни мерки за намаляване на замърсяването в редица държави членки и за борба с емисиите във въздуха във всички сектори, в това число селското стопанство, транспорта и енергетиката. Никога не е имало по-подходящ момент за тези промени: инвестирането в по-чист въздух е инвестиция за здравето на гражданите, за нашия климат и за стимулиране на развитието на икономиката ни. Това е логиката в основата на Европейския зелен пакт и логиката, от която се нуждае околната ни среда.
Според публикувания днес първи доклад на Комисията за оценка на прилагането на Директивата за националните задължения за намаляване на емисиите („Директивата за НЗЕ“) повечето държави членки са изправени пред опасността да не изпълнят своите задължения за намаляване на емисиите от 2020 г. или 2030 г. Докато някои държави членки демонстрират добри практики, които следва да служат за пример, в доклада се посочва необходимостта от допълнителни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха. Комисията ще продължи да проследява и подпомага националните усилия в това отношение чрез финансови и нефинансови инструменти. Особено необходими са усилията в областта на селското стопанство за ограничаване на емисиите на амоняк, които обикновено представляват най-сериозното предизвикателство във връзка с прилагането в целия ЕС.
Ефективното прилагане на законодателството във връзка с чистия въздух представлява основен принос за „Амбицията за нулево замърсяване за постигане на нетоксична околна среда“, обявена от Комисията в Европейския зелен пакт и свързаните инициативи. Полезните взаимодействия с политиките в областта на климата и енергетиката трябва да се увеличат и допълнително да се оценят, включително и в съответствие с подхода съгласно Европейския зелен пакт.
Заедно с настоящия доклад за прилагането Комисията публикува днес и консултантски анализ на националните програми на държавите членки за контрол на замърсяването на въздуха и прогнози за емисиите, както и хоризонтален доклад за целия ЕС, който обединява тази информация
Контекст
Директивата за националните задължения за намаляване на емисиите, влязла в сила на 31 декември 2016 г., е основният законодателен инструмент за постигане на целите по Програмата за чист въздух за 2030 г. При пълното си прилагане Директивата ще намали до 2030 г. с почти 50 % отрицателното въздействие върху здравето, което има замърсяването на въздуха, и ще донесе значителни ползи за околната среда и климата.
С Директивата се определят национални задължения за намаляване на емисиите за 2020 г.—2029 г., а за периода след 2030 г. — по-амбициозни задължения за пет важни замърсителя на въздуха: азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (НМЛОС), серен диоксид (SO2), амоняк (NH3) и фини прахови частици (PM2.5).
Спазването на задълженията за намаляване на емисиите от 2020 г. ще бъде проверено през 2022 г., когато ще са налице инвентаризациите на емисиите за 2020 г.
Следващи стъпки
По-късно тази година докладът за прилагането във връзка НЗЕ ще бъде допълнен от втория обзор на мерките за чистота на въздуха, в който ще се представят актуализирани резултати от моделирането до каква степен ЕС и неговите държави членки са на път да постигнат своите цели за чист въздух за 2030 г. и след това.
