Средната световна температура е нараснала значително през последното столетие, като периодът 2010-2019 г. е бил най-топлото десетилетие, откакто се води статистика. Общо 19 от 20-те най-горещи години са настъпили от 2000 г. насам.
Данните на програмата „Коперник“ на ЕС показват, че 2020 г. също е била най-горещата година в Европа, откакто се събират данни. Повечето научни изследвания показват, че ръстът на температурите е свързан с повишаването на нивото на парниковите газове във въздуха вследствие на човешката дейност.
Средната световна температура днес е с 0,95 - 1,20 градуса Целзий по-висока от средната температура в края на 19-ти век. Учените разглеждат ръст от 2 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалните нива като праг, чието надхвърляне може да причини катастрофални последици за околната среда и хората.
Затова международната общност е постигнала съгласие, че глобалното затопляне трябва да остане в рамките на два градуса Целзий.
ЕС участва активно в международните преговори за климата
Европейският съюз е ключов участник в преговорите под егидата на ООН за борба с климатичните изменения и е подписал Споразумението от Париж, което е първото световно споразумение по темата. Всички страни в ЕС са ангажирани с процеса и са страни по споразумението, като те координират действията и целите си на ниво ЕС.
Съгласно Споразумението от Париж ЕС се ангажира да намали до 2030 г. емисиите си на парникови газове с поне 40% спрямо нивото от 1990 г. През 2021 г. ЕС формулира още по-амбициозни цели − той следва да намали емисиите си с 55% до 2030 г. и да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г.
Вижте хронология на международните преговори относно климатичните изменения.
Усилията на ЕС дават резултат
През 2008 г. ЕС си постави задачата да намали емисиите с 20% до 2020 г. спрямо нивото от 1990 г. Тази цел беше постигната и надхвърлена: през 2019 г. емисиите в ЕС бяха с повече от 28% по-ниски в сравнение с 1990 г., а през 2020 г. емисиите бяха с 31% по-ниски, което отчасти се дължеше на пандемията от COVID-19.
Вижте инфографика за напредъка на ЕС към постигане на климатичните цели.
Европейският зелен пакт: нулеви нетни емисии до 2050 г.
Европейският зелен пакт е пътна карта към превръщането на Европа в континент, неутрален към климата, до 2050 г. Законодателният акт за климата, приет през 2021 г., направи целите правно обвързващи и въведе междинна цел за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г.
Конкретните стъпки за реализиране на Зеления пакт се съдържат в законодателния пакет „Адаптиране към цел 55“, който бе представен от Европейската комисия през юли 2021 г. Той включва широк кръг промени в области като енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия, търговия с емисии, изисквания към леките и лекотоварните автомобили, както и въвеждане на въглероден налог върху вноса.
Европейският съюз също така работи за изграждане на кръгова икономика, която използва многократно ресурсите, създаване на устойчива система за производство на храни и опазване на биоразнообразието.
За да бъде финансиран Европейският зелен пакт, Комисията представи през януари 2020 г. Инвестиционен план за устойчива Европа, който цели да привлече 1 трлн. евро публични и частни инвестиции през следващото десетилетие.
Бе създаден Фонд за справедлив преход, който ще подкрепя региони и общности, засегнати от прехода към "зелена" икономика, например такива, които разчитат на производството на въглища.
Освен това Европейският съюз формулира критерии за екологично устойчиви дейности с цел развитие на пазара на "зелени" инвестиции и разделянето на екологични проекти от други, които само се представят за такива.