Европейската комисия заключи, че Хърватия е готова да приеме еврото на 1 януари 2023 г., с което броят на държавите членки от еврозоната става двадесет.
Заключението е изложено в Доклада за конвергенцията за 2022 г., в който се оценява напредъкът на България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция към присъединяването към еврозоната. Това са седемте държави членки извън еврозоната, които са правно задължени да въведат еврото. В доклада се стига до заключението, че:
- Само Хърватия и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност.
- Всички държави членки изпълняват критерия за публичните финанси, с изключение на Румъния, която е единствената държава членка, обект на процедура при прекомерен дефицит.
- България и Хърватия са двете държави членки, които изпълняват критерия за обменния курс.
- България, Хърватия, Чехия и Швеция изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.
В доклада се констатира, че Хърватия изпълнява четирите номинални критерия за конвергенция и нейното законодателство е напълно съвместимо с изискванията на Договора и Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (ЕЦБ).
Оценката на Комисията се допълва от доклада за конвергенцията на ЕЦБ, който също беше публикуван днес.
Приемане на еврото от Хърватия
С оглед на оценката на Комисията и като се вземат предвид допълнителните фактори, които са от значение за икономическата интеграция и конвергенция, включително промените в платежния баланс и интеграцията на продуктовите, трудовите и финансовите пазари, Комисията счита, че Хърватия изпълнява условията за приемане на еврото. Поради това тя прие предложения за решение на Съвета и регламент на Съвета относно въвеждането на еврото в Хърватия.
Съветът ще вземе окончателните решения относно приемането на еврото от Хърватия през първата половина на юли след дискусии в рамките на Еврогрупата и на Европейския съвет и след като Европейският парламент и ЕЦБ дадат становищата си.
Днешният доклад бележи решаваща и историческа стъпка по пътя на Хърватия към приемането на еврото.
Обща оценка на готовността
В доклада също така се констатира, че във всички подложени на оценка държави членки извън еврозоната освен Хърватия националното законодателство в областта на паричната политика не е напълно съвместимо със законодателството за ИПС и с Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.
Комисията разгледа също така допълнителните фактори, посочени в Договора, които следва да бъдат взети предвид при оценката на устойчивостта на конвергенцията. Този анализ показва, че разгледаните държави членки като цяло са добре интегрирани икономически и финансово в ЕС. Някои от тях обаче все още изпитват макроикономически трудности и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които може да създадат рискове за устойчивостта на процеса на конвергенция.
Ефективното изпълнение на реформите и инвестициите, определени в техните национални планове за възстановяване и устойчивост, ще помогне за справяне с ключови макроикономически предизвикателства. Плановете на Унгария и Полша понастоящем се оценяват от Комисията, за да се гарантира, че всички критерии за оценка са изпълнени.
Контекст
Докладът за конвергенцията е основа за вземане на решение от Съвета на ЕС относно това дали дадена държава членка изпълнява условията да се присъедини към еврозоната.
Докладът за конвергенцията на Европейската комисия се изготвя независимо от доклада за конвергенцията на ЕЦБ, като двата доклада се публикуват едновременно.
Докладите за конвергенцията се публикуват на всеки две години или когато е налице конкретно искане от държава членка да бъде оценена нейната готовност да се присъедини към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 г.
Всички държави членки, с изключение на Дания, са правно задължени да се присъединят към еврозоната. Ето защо докладът не обхваща Дания, която е договорила в Договора от Маастрихт клауза за неучастие.
Въпреки че пандемията от COVID-19 и последвалото икономическо възстановяване през 2021 г. оказаха значително влияние върху констатациите в доклада за конвергенцията от 2022 г., въздействието на непровокираното руското нашествие в Украйна, започнало през февруари 2022 г., върху историческите данни, използвани за изготвянето на доклада, беше ограничено. Степента, до която показателите за икономическа конвергенция са засегнати от кризата, предизвикана от военната агресия на Русия, както и от други текущи икономически събития, е напълно отразена в икономическите прогнози за 2022 г. и 2023 г., които Комисията публикува на 16 май 2022 г. (икономическа прогноза на Комисията от пролетта на 2022 г.) и които се използват за оценка на устойчивостта на конвергенцията.
За повече информация
Въпроси и отговори относно доклада на Европейската комисия за конвергенцията за 2022 г.