Държавите — членки на ЕС, постигнаха съгласие по предложение на Комисията за инвестиране на 998 милиона евро в ключови европейски проекти за енергийна инфраструктура в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ). В резултат на вчерашния положителен вот ще се предостави финансова помощ за изграждане и проучвания за десет проекта.
Най-голямата част от финансирането е предназначена за Балтийския проект за синхронизиране (720 милиона евро), който има за цел по-добро интегриране на пазарите на електроенергия в Естония, Латвия, Литва и Полша. Други проекти включват интелигентна електроенергийна мрежа, свързваща Унгария и Словакия (102 милиона евро), и първата по рода си безвъзмездна финансова помощ по МСЕ за изграждането на проект за пренос на CO2 за белгийски и нидерландски пристанища.
Комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон заяви: „Тези десет проекта ще допринесат за една по-модерна, сигурна и интелигентна система на енергийна инфраструктура, която е от решаващо значение за изпълнението на Европейския зелен пакт и за постигането на нашите амбициозни цели в областта на климата до 2030 г. Вчерашното решение бележи по-специално решителна стъпка в процеса на синхронизиране на системите на балтийските държави — проект от европейски стратегически интерес. Тези инвестиции ще спомогнат за поддържане на икономическото възстановяване на ЕС и за създаване на работни места.“
Разпределението на средствата е в съответствие с целите на Европейския зелен пакт, като 84 % от тях отиват за електроенергийни проекти или за проекти за интелигентни мрежи. В резултат на вчерашното гласуване ще се предостави финансова помощ за десет проекта: два за пренос на електроенергия, един за интелигентни електроенергийни мрежи, шест за пренос на CO2 (включително пет проучвания) и един за газ. Сред проектите, които получиха зелена светлина вчера, са:
Балтийски проект за синхронизиране, фаза II (720 милиона евро): продължение на предходна инвестиция, новото финансиране ще бъде насочено към изграждането на Harmony Link — електропровод, свързващ Полша и Литва през Балтийско море. Той ще се превърне в градивен елемент на бъдещата морска електропреносна мрежа в Балтийско море. Това финансиране ще обхване и инвестиции, предназначени, например, за синхронни компенсатори в Естония, Латвия и Литва.
Danube InGrid (102 милиона евро): този проект за интелигентна електроенергийна мрежа в Унгария и Словакия ще подобри управлението на мрежата и ще повиши качеството и сигурността на доставките за всички участници на пазара. Той ще подпомогне и ефикасното интегриране на възобновяемите източници на енергии.
Проектът Porthos за мрежа за пренос на CO2 (102 милиона евро): този проект между Нидерландия и Белгия ще разработи мрежа за пренос на CO2 със свободен достъп в три от главните пристанища на Европа (Ротердам, Антверпен и North Sea Port), което ще доведе до създаването на обект за съхранение в Северно море.
Междусистемна газова връзка България — Сърбия (28 милиона евро): този приоритетен проект, договорен в рамките на Групата на високо равнище CESEC, ще подобри сигурността на доставките и диверсификацията на вноса на газ в Югоизточна Европа.
Ветроенергиен център в Северно море (14 милиона евро): проучване в подкрепа на разработването на важен проект за разгръщане на разположени в морето ветроенергийни инсталации в Северно море.
Контекст
За да може Европа да премине към чиста и модерна икономика, е необходимо европейската инфраструктура да се адаптира към бъдещите нужди на енергийната система. Междусистемните връзки са гръбнакът на интегрирания енергиен пазар на ЕС, който ще подобри сигурността на доставките в Европа, ще намали зависимостта от единични доставчици и ще предостави на потребителите по-голям избор. От съществено значение е също така възобновяемите източници на енергия да се развиват успешно, а ЕС да изпълни ангажиментите си по Парижкото споразумение и амбицията си да стане неутрален по отношение на климата до средата на века.
Само проекти от общ интерес (ПОИ), включени в списъка на Съюза, приет от Комисията, отговарят на условията за отпускане на безвъзмездни средства по МСЕ. Последният списък на ПОИ беше публикуван през октомври 2019 г., а следващият списък на ПОИ — 5-тият по ред, се очаква да влезе в сила в началото на 2021 г. От 2014 г. насам МСЕ — Енергетика вече е отпуснал почти 4 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства, като 65 % от тях са предоставени за електроенергийни проекти, в това число и интелигентни мрежи.
Бъдещото финансиране по МСЕ — Енергетика подлежи на окончателно споразумение между институциите на ЕС по Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. Средствата, които ще бъдат отпуснати в бъдеще, ще са в съответствие с планираното преразглеждане на Регламента за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E). Комисията трябва да представи своето предложение за TEN-E преди края на 2020 г., за да осигури ориентирана към бъдещето рамка, която да позволи на ЕС да финансира инфраструктурата, необходима за изпълнението на Европейския зелен пакт.