Държавна помощ: Комисията дава зелена светлина на нов продукт — синтетична секюритизация, по линия на Европейския гаранционен фонд
Европейската комисия одобри, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, въвеждането на нов продукт под формата на гаранции за синтетични секюритизационни траншове в рамките на Европейския гаранционен фонд, управляван от групата на Европейската инвестиционна банка (състояща се от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), с цел подкрепа на дружества, засегнати от пандемията от коронавирус, в 22-те участващи държави членки. С предвиден за целта бюджет от 1,4 милиарда евро новият продукт се очаква да мобилизира поне 13 милиарда евро нови заеми за малки и средни предприятия (МСП), засегнати от пандемията. Това е значителен принос към общата цел на Европейския гаранционен фонд за мобилизиране на допълнително финансиране в размер до 200 милиарда евро в 22-те участващи държави членки.
През април 2020 г. Европейският съвет одобри създаването на Европейски гаранционен фонд (Фонда) под управлението на групата на ЕИБ като част от цялостната реакция на ЕС на пандемията от коронавирус. Той е една от трите защитни мрежи, договорени от Европейския съвет, за смекчаване на икономическото въздействие върху работниците, предприятията и държавите. Досега ЕИБ и ЕИФ са одобрили проекти в рамките на Фонда на обща стойност 17,8 милиарда евро, които се очаква да доведат до общо около 143,2 милиарда евро мобилизирани инвестиции.
Новият продукт по линия на Фонда
22-те участващи държави членки уведомиха Комисията съгласно правилата на ЕС за държавната помощ за въвеждането на нов продукт — синтетична секюритизация, който да бъде въведен от Фонда. Цялостното уведомление, заедно с официалното уведомление от последната участваща държава членка, беше получено на 9 август 2021 г.
Синтетичната секюритизация е финансова техника, при която институцията инициатор (напр. банка) идентифицира група от съществуващи активи (напр. портфейл от заеми), които държи в счетоводния си баланс, създава траншове с различни профили на риск/възвръщаемост срещу тази група активи и впоследствие прехвърля част от риска, произтичащ от активите, като купува защита на конкретен транш (например чрез получаване на гаранция за съответния рисков транш) от продавач на защита. В замяна на това инициаторът плаща премия на продавача на защита.
В рамките на новия инструмент групата на ЕИБ, действайки като продавач на защита, ще предоставя на финансов посредник защита под формата на гаранция за специфичен рисков транш за портфейл от съществуващи активи, при условие че въпросният портфейл отговаря на определени изисквания по отношение на максималния размер и съдържа само обслужвани експозиции. В замяна на предоставянето на гаранцията групата на ЕИБ начислява на финансовия посредник субсидирана гаранционна такса.
Финансовият посредник ще трябва да прехвърли във възможно най-голяма степен финансовото предимство, произтичащо от трансакцията, на крайните бенефициери на новия инструмент, т.е. на МСП, които ще получат нови заеми. Финансовият посредник ще бъде задължен да използва регулаторен капитал, наличен благодарение на гаранцията на Фонда, за да създаде нова група активи (напр. портфейл от заеми), за да отговори на нуждите от ликвидност на МСП, като същевременно спазва определени условия по отношение на рискованост, обем и падеж на новите заеми. В допълнение към това задължение условията на всяка трансакция също така ще осигурят стимули за финансовия посредник да генерира нови заеми.
Предназначението на новия продукт е да спомогне за създаването на нови, по-рискови заеми за МСП от страна на финансовите посредници. Целта е да се освободи капацитет за отпускане на заеми на финансовите посредници и да се предотврати пренасочването на техните ресурси към по-нискорискови активи вместо към заеми за МСП. Рискът от такава промяна съществува предвид икономическата криза, причинена от пандемията от коронавирус, която се очаква да доведе до понижаване на рейтинга на съществуващите кредитни портфейли на финансовите посредници и следователно до увеличаване на търсенето на регулаторен капитал на тези посредници.
Контекст
Фондът има за цел да отговори по координиран начин на нуждите от финансиране на европейските предприятия (главно на МСП), които се очаква да бъдат жизнеспособни в дългосрочен план, но са изправени пред трудности в настоящата криза в цяла Европа. Чрез разпределяне на кредитния риск между всички участващи държави членки цялостното въздействие на Фонда може да се увеличи максимално, а същевременно средните разходи на Фонда са значително по-ниски в сравнение с националните схеми.
Всички държави членки имат възможност да участват във Фонда. До момента 22 държави членки са решили да участват и съвместно да гарантират дейностите на Фонда. Те участват в управлението на Фонда чрез т.нар. Комитет на участващите държави, който взема решения относно използването на гаранцията. Участващите държави членки са Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция.
В случай на особено тежко икономическо положение — като например това, пред което понастоящем са изправени всички държави членки вследствие на продължаващата пандемия от коронавирус — правилата на ЕС за държавната помощ позволяват на държавите членки да предоставят подкрепа за преодоляването на сериозни затруднения в тяхната икономика. Това е предвидено в член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.