Нова зелена стратегия за Европа: Първи реакции от евродепутатите

След неотдавнашната декларация на Парламента за извънредна ситуация в областта на климата, председателят на Комисията фон дер Лайен изложи плановете на Комисията за достигане на климатична неутралност в ЕС до 2050 г.

Лидерите на политическите групи представиха вижданията си относно това как да се гарантира, че бъдещото „европейско законодателство в областта на климата“ ще бъде финансирано и изпълнено по икономически и социално балансиран начин. В заключение на двучасовия дебат, членът на Комисията отговарящ за Зеления пакт, изпълнителният заместник-председател Франс Тимерманс, отговори на някои от най-неотложните въпроси на евродепутатите относно начините за финансиране на енергийния преход в държавите от Централна и Източна Европа, и как да се гарантира, че индустриите на европейските държави и на държавите извън ЕС могат да се конкурират успешно при подобни правила.

Естер де Ланге (ЕНП, Нидерландия) заяви, че нейната група споделя „моралното задължение“ да защити планетата. „Ние сме последното поколение, която може да го направи. Съгласувана и последователна промишлена политика и амбициозен зелен план трябва да вървят ръка за ръка, като съберат най-добрите и най-умните хора заедно, за да представят умни решения“. Ако други региони в света не спазват също тези правила, ЕС трябва да преосмисли достъпа до европейския пазар, заключи тя.

Ираче Гарсия (С&Д, Испания): „Днес бе представен нов модел за растеж, който ще превърне ЕС в по-справедливо и по-проспериращо общество“. Този модел трябва да бъде основан на три стълба: зелен стълб за постигане на климатичните цели, червен стълб за гарантиране на социалното измерение към Зеления пакт, и финансов стълб, в който дългосрочният бюджет ще предостави достатъчно средства за постигането на тези цели.

„Ние ще успеем само ако превърнем това предизвикателство във възможност“, заяви Дачиан Чолош (Обнови Европа, Румъния). За да направим това, „Зеленият пакт не трябва да води до допълнителна бюрокрация“, а трябва да мобилизира обществото. Той призова за амбициозни намаления на парниковите газове в ЕС в предстоящия закон за климата и за двустранен подход за зелената дигитализация и технологии.

Филип Ламбертс (Зелените/ЕСА, Белгия) поиска ЕС да поеме ангажимент за намаляване на парниковите газове с 65% до 2030 г. и да гарантира устойчиво управление на ресурсите, биологичното разнообразие и борбата със замърсяването. „Фондът за справедлив преход“ трябва да бъде в полза на най-уязвимите хора, докато земеделската и финансовата политика се нуждаят от цялостно преразглеждане“, каза той.

Силвия Сардоне (ИД, Италия) запита Комисията: „Разгледали ли сте социалното и икономическо въздействие от достигането на климатична неутралност до 2050 г.?“ Тя отбеляза, че има „противоречие“ между климатичните и търговски споразумения подписани със страни с по-ниски стандарти в областта на околната среда.

Ришард Легутко (ЕКР, Полша) каза, че Комисията трябва да работи с държавите членки, които се очаква да обсъдят целите за намаляване на емисиите в Европейския съвет. „Комисията опитва ли се да завземе властта от държавите членки?Правителствата не бива да бъдат оставени на заден план относно нещо толкова съществено“, добави той.

Манон Обри (ЕОЛ/СЗЛ, Франция) предложи алтернативен „нов зелен пакт“ от нейната група, който включва данъци върху въглерода, пластмасата и керосина и задължителни мерки за намаляване на емисиите с 70%, за постигане на по-хуманен „социален и екологичен“ преход.

Следващи стъпки
Европейският парламент  ще даде своя отговор на плановете на Комисията, като приеме резолюция по време на пленарната сесия на 13-16 януари.