Зелен пакт — нови предложения за превръщане на устойчивите продукти в норма и за повишаване на ресурсната независимост на Европа

Европейската комисия представи пакет от предложения в рамките на Европейския зелен пакт с цел превръщане на устойчивите продукти в норма в ЕС, насърчаване на кръговите бизнес модели и засилване на ролята на потребителите в екологичния преход. Както беше обявено в плана за действие за кръговата икономика, Комисията предлага нови правила, с които почти всички физически стоки на пазара на ЕС да станат по-екологосъобразни, кръгови и енергийно ефективни през целия си жизнен цикъл от етапа на проектиране до ежедневната употреба, промяната на предназначението и края на жизнения цикъл.

Комисията представи и нова стратегия, с която да се подобри трайността, поправяемостта, повторната употреба и рециклирането на текстилните изделия, да се преодолее проблемът с бързата мода, текстилните отпадъци и унищожаването на непродадените текстилни изделия, както и да се гарантира пълно зачитане на социалните права при производството на текстилни изделия.

Трето предложение има за цел да се стимулира вътрешният пазар на строителни продукти и да се гарантира, че действащата регулаторна рамка за застроената среда е подходяща за постигане на целите ни в областта на устойчивостта и климата.

И накрая, пакетът включва предложение за нови правила за оправомощаване на потребителите в екологичния преход, така че те да бъдат по-добре информирани относно екосъобразността на продуктите и по-добре защитени срещу заблуждаващите твърдения за екосъобразност.

Превръщане на устойчивите продукти в норма

Предложението за регламент относно екопроектирането на устойчиви продукти се отнася до проектирането на продуктите, което определя до 80 % от въздействието на даден продукт върху околната среда през жизнения му цикъл. В него се определят нови изисквания с цел подобряване на трайността, надеждността, повторната използваемост, възможностите за модернизиране и ремонтиране, поддръжката, обновяването и рециклирането, както и енергийната и ресурсна ефективност на продуктите. Освен това с изискванията за информация за конкретни продукти ще се гарантира, че потребителите са запознати с въздействието на своите покупки върху околната среда. Всички регулирани продукти ще имат цифрови продуктови паспорти. Това ще улесни поправката или рециклирането на продуктите, както и проследяването по веригата на доставки на веществата, пораждащи безпокойство. Може да се въведе и етикетиране. Предложението съдържа и мерки за прекратяване на унищожаването на непродадени потребителски стоки, както и за разширяване на екологосъобразните обществени поръчки и предоставяне на стимули за производството на устойчиви продукти.

Заедно с това предложение Комисията прие и работен план за екопроектирането и енергийното етикетиране за периода 2022—2024 г., който да обхване новите продукти, свързани с енергопотреблението, и да постави по-актуална и по-амбициозна цел за вече регламентираните продукти, като преходна мярка до влизането в сила на новия регламент. Планът е насочен по-специално към битовата електроника (смартфони, таблети, слънчеви панели) — най-бързо растящия поток отпадъци.

В подкрепа на внедряването на устойчиви продукти на пазара на ЕС днес са представени и целенасочени отраслови инициативи. Със стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия и преразглеждането на Регламента за строителните продукти ще се разгледат две приоритетни групи продукти със значително въздействие.

Устойчиви и кръгови текстилни изделия

Европейското потребление на текстилни изделия е на четвърто място по въздействие върху околната среда и изменението на климата след храните, жилищата и мобилността. То също така е третата област с най-високо потребление на вода и земя и на пето място по отношение на използването на първични суровини.

В стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия се определят визията и конкретните действия, с които да се гарантира, че до 2030 г. текстилните изделия, продавани на пазара на ЕС, са трайни и подлежат на рециклиране, са произведени във възможно най-голяма степен от рециклирани влакна, не съдържат вредни вещества и са произведени при зачитане на социалните права и околната среда. Потребителите ще могат да използват по-дълго висококачествените текстилни изделия, бързата мода вече няма да е на мода, а икономически изгодните услуги за повторна употреба и поправка следва да бъдат широко достъпни. В един конкурентоспособен, устойчив и иновативен текстилен сектор производителите трябва да поемат отговорност за своите продукти по цялата верига за създаване на стойност, включително когато продуктите се превърнат в отпадъци. Така кръговата текстилна екосистема ще процъфтява и ще се ръководи от достатъчен капацитет за иновативно рециклиране „до влакно“, а изгарянето и депонирането на текстилни изделия трябва да бъде сведено до минимум.

Конкретните мерки ще включват изисквания за екопроектиране на текстилните изделия, по-ясна информация, цифров продуктов паспорт и задължителна схема на ЕС за разширена отговорност на производителя. В стратегията се предвиждат и мерки за справяне с непреднамереното изпускане на пластмасови микрочастици от текстилните изделия, за гарантиране на точността на твърденията за екосъобразност и за насърчаване на кръговите бизнес модели, включително услугите за повторна употреба и поправка. За да се справи с проблема с бързата мода, в стратегията също така се отправя призив към предприятията да намалят годишния брой на колекциите, да поемат отговорност и да предприемат действия за свеждане до минимум на своя въглероден отпечатък и отпечатък върху околната среда, а държавите членки се призовават да приемат благоприятни данъчни мерки за сектора на повторната употреба и поправката. Комисията ще насърчава промяната и чрез дейности за повишаване на осведомеността.

Стратегията също така има за цел да осигури подкрепа за текстилната екосистема и да я съпроводи в нейната трансформация. В тази връзка днес Комисията поставя началото на съвместното създаване на път за преход на текстилната екосистема. Това е важен инструмент за сътрудничество, с които да се помогне на екосистемата да се възстанови от отрицателните последици от пандемията от COVID-19, която засегна ежедневната дейност на дружествата през последните две години. Той също така ще укрепи капацитета им да устояват както на ожесточената глобална конкуренция, така и на бъдещи сътресения с оглед на дългосрочното им оцеляване. Всички участници се насърчават да се включат активно в процеса на съвместно създаване чрез поемането на ангажименти по отношение на кръговостта и кръговите бизнес модели, действия за укрепване на устойчивата конкурентоспособност, цифровизацията и устойчивостта и набелязването на конкретни инвестиции, необходими за двойния преход. 

Строителните продукти на утрешния ден

Строителната екосистема представлява почти 10% от европейската добавена стойност и осигурява заетост на около 25 млн. души в над 5 млн. предприятия. Секторът на строителните продукти наброява 430 000 предприятия в ЕС с оборот от 800 млрд. евро. Това са предимно малки и средни предприятия. Те са ключов икономически и социален актив за местните общности в европейските региони и градове.

На сградите се падат около 50 % от добива на ресурси и тяхното потребление и повече от 30 % от общите годишни отпадъци в ЕС. Освен това на сградите се дължат 40 % от потреблението на енергия в ЕС и 36 % от свързаните с енергетиката емисии на парникови газове.

Преразглеждането на Регламента за строителните продукти ще доведе до консолидиране и модернизиране на правилата, които са в сила от 2011 г. насам. Така ще се създаде хармонизирана рамка за оценка и оповестяване на екологичните и климатичните показатели на строителните продукти. Новите изисквания за продуктите ще гарантират, че проектирането и производството на строителни продукти се основава на съвременното технологично равнище с цел тези продукти да бъдат по-трайни, подлежащи на поправка, рециклируеми, по-лесни за повторно производство.

Това също така ще улесни органите по стандартизация при създаването на общи европейски стандарти. Наред със засиления капацитет за надзор на пазара и по-ясните правила за икономическите оператори по веригата на доставки, това ще спомогне за премахване на пречките пред свободното движение на вътрешния пазар. И накрая, с преразгледания регламент ще се предложат цифрови решения за намаляване на административната тежест, особено за МСП, включително база данни за строителните продукти и цифров продуктов паспорт.