Зеленият пакт: пътят към климатично неутрален и устойчив ЕС

Пандемията от коронавирус засегна тежко Европа и постави въпроса за пътя напред. Парламентът счита, че той минава през поставянето на солидни основи за бъдещето. Затова на 15 май депутатите призоваха за амбициозен план за възстановяване, в който планът за екологосъобразно развитие, наречен Зеления пакт, следва да има ключова роля.

Предложеният от Комисията план за възстановяване в размер на 750 млрд. евро си поставя за задачи изграждането на по-"зелена", по-приобщаваща, по-устойчива Европа, която е способна да устои на бъдещи кризи като измененията на климата.

Макар че по време на пандемията емисиите на парникови газове временно намаляха, тревожната ситуация относно затоплянето на климата по света не се е изменила съществено. През ноември 2019 г. Парламентът обяви извънредно положение относно климата и поиска от Комисията всички бъдещи предложения да бъдат ръководени от стремежа за намаляване на емисиите и ограничаване на ръста на световните температури.

В отговор Комисията предложи Европейския зелен пакт – пътна карта с мерки в различни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви нетни емисии до 2050 г.

Научете за напредъка на ЕС към постигане на своите климатични цели.

Първите стъпки по Зеления пакт

Финансиране на прехода

През януари 2020 г. Комисията представи План за инвестиции за устойчива Европа. Това е стратегия за финансирането на Зеления пакт, която предвижда привличането на поне 1 трлн. евро публични и частни инвестиции през следващото десетилетие.

Преминаването към нов вид икономика със сигурност ще бъде съпроводено със сериозни структурни промени, които ще засегнат неблагоприятно някои сектори и региони. Предвижда се те да получат подкрепа от Механизма за справедлив преход.

Парламентът и Съветът се споразумяха за въвеждане на нови източници на приходи за финансиране на бюджета и плана за възстановяване. Те ще включват приходи от Европейската схема за търговия с емисии и вид мито върху вноса на определени стоки с цел изравняване на разходите за спазване на екологичните изисквания в рамките на ЕС и извън него.

Комисията също така предложи през май схема за отпускането на публични заеми за "зелени" инвестиции в региони, които зависят от добива на изкопаеми горива. Планът трябва да бъде одобрен от Европейския парламент.

За да насърчи инвестициите в екологично устойчиви дейности и да предотврати насочването им към проекти, които само се представят за опазващи природата, но реално не са, Парламентът прие на 18 юни ново законодателство, определящо какво следва да се разбира под устойчиви дейности.

През ноември 2020 г. депутатите се обявиха за преминаване към екологично устойчива икономическа система с цел развитие на стратегическата автономност на ЕС.

Научете как Фондът за справедлив преход ще помага на регионите в ЕС да направят преход към по-зелена икономика.

Въвеждане на климатичната неутралност в законодателството

През март 2020 г. Комисията предложи законодателен акт за климата, който следва да придаде правна форма на амбициите за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Преди това, през януари, депутатите бяха призовали за по-високи цели за намаляване на емисиите от първоначално обявените.

Парламентът одобри през октомври преговорната си позиция за законодателния акт за климата. Депутатите подкрепиха постигането на климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите с 60% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Тази цел е по-амбициозна от първоначалното предложение на Комисията за съкращаване на емисиите с 55%, както и от настоящата цел за 40% по-малко емисии до 2030 г.

След като страните членки в Съвета определят позицията си по законодателния акт за климата, Парламентът и Съветът ще започнат преговори по крайния текст, който трябва да получи одобрение и от двете институции.

Научете за приноса на ЕС в световните усилия в областта на климата от нашата хронология на преговорите по темата.

Подкрепа за индустрията и малкия бизнес

Преходът към климатична неутралност и дигитализация са важни елементи в новата Индустриална стратегия за Европа, представена през март 2020 г. През ноември 2020 г. Парламентът поиска промени в предложението, които следва да отразяват силния ефект от пандемията върху промишления сектор. Депутатите смятат, че ЕС трябва на първо време да подкрепят възстановяването на отрасъла, а след това да акцентират върху неговата трансформация и засилването на автономността му.

Прочетете повече за предизвикателствата в промишлената област и за възможните решения.

Отделна стратегия е посветена на малките и средните предприятия, които са в основата на европейската икономика. В тази стратегия се залага на насърчаване на иновации, намаляване на административните формалности и подобряване на достъпа до финансиране. Депутатите ще гласуват позицията си през декември 2020 г. Предложеният за пленарно обсъждане текст подчертава проблемите с ликвидността вследствие на здравната криза, очертава предизвикателствата в дигиталната област и изразява подкрепа за прехода към по-екологосъобразна икономика.

Кръгова икономика: повторно използване и рециклиране

През март Комисията представи план за действия за кръгова икономика в ЕС, която цели да удължи периода на използване на продуктите, да намали пилеенето на ресурси и да насърчи устойчивите модели на потребление. Планът се фокусира върху:

• електронни компоненти и информационни технологии
• акумулаторни батерии и превозни средства
• опаковки и пластмаси
• текстилни изделия
• строителство и сгради
• хранителни продукти

Научете повече за мерките за изграждане на кръгова икономика и как ЕС се бори със замърсяването с пластмасови изделия.

Създаване на устойчива хранителна система

Хранителният сектор ще играе важна роля за успеха на политиката за климата. Макар че селското стопанство в ЕС е единственият сред големите селскостопански сектори по света, който е намалил емисиите си (с 20% спрямо 1990 г.), все още около 10% от общите емисии в ЕС се дължат на селското стопанство, основно на животновъдството.

Стратегията "От фермата до трапезата", представена през май 2020 г., е насочена към осигуряване на здравословни и екологосъобразни храни, както и справедливи условия за земеделските стопани. Тя обхваща мерки по цялата верига на доставки на храни и включва планове за по-малко използване на пестициди, антимикробни препарати и изкуствени торове, както и за разрастване на биоземеделието.