Европейската комисия (ЕК) очаква растежът на българската икономика да достигне 3,6 % през 2019 г., след което да се забави до 3 % през 2020 г. и 2,9 % през 2021 г. Основен двигател на растежа ще бъде вътрешното търсене, но приносът му леко ще отслабне през прогнозния период. Повишението на доходите ще подкрепи растежа на потреблението, но, от друга страна, той ще бъде ограничен от изчерпването на възможностите за нарастване на заетостта. Очаква се през следващите две години инвестициите да нарастват с умерено темпо поради увеличената несигурност във външната среда. Износът ще нараства в синхрон с външното търсене. Рисковете пред прогнозата са свързани с потенциално влошаване на външното търсене от страна на основни търговски партньори.
Средногодишната инфлация се прогнозира да бъде 2,4 % през 2019 г. Поради постепенното изчерпване на временните фактори и по-нататъшния спад на цените на петрола, инфлацията се очаква да спадне до 1,6 % през 2020 г. и отново да нарасне до 2,1 % през 2021 г.
Очакванията на ЕК за пазара на труда са нивото на безработица да продължи да се понижава до 4,4 % през 2019 г. и да достигне 4 % през 2021 г. Динамиката на заетостта е положителна от 0,6 % през 2019 г., но растежът се очаква да бъде преустановен от 2020 г., поради намалението на работната сила. От Комисията очакват реалният растеж на доходите да остане силен през 2019 г., подкрепен от повишението на минималната работна заплата и увеличението на доходите в публичния сектор, като ще остане висок и през 2020-2021 г., независимо че се очаква да се забави.
При публичните финанси ЕК очаква формиране на бюджетни излишъци за целия прогнозен период. През 2019 г. положителният бюджетен резултат е оценен на 1,1 % от БВП. През следващите години се залага нарастване на общите разходи поради ръст на публичните инвестиции в изпълнение на проекти, финансирани както с национални, така и със средства от еврофондовете. Дългът на сектор „Държавно управление“ се очаква да се понижи от 21,1 % през 2019 г. до 18,6 % от БВП през 2021 г.