Одиторите на ЕС посочват рисковете, свързани с резерва за приспособяване във връзка с Брекзит

В публикувано становище Европейската сметна палата (ЕСП) очертава някои опасения относно неотдавнашното предложение за създаване на резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит (BAR). Този фонд на стойност 5 млрд. евро е инструмент за солидарност, който е предназначен да подпомогне държавите членки, регионите и секторите, които са най-засегнати от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Одиторите считат, че предложението дава възможност за гъвкавост на държавите членки, но концепцията му създава редица рискове и несигурност.

След приемането на резерва във връзка с Брекзит, Европейската комисия предлага 80 % от средствата на фонда (4 млрд. евро) да бъдат предоставени на държавите членки под формата на авансово финансиране. Държавите членки ще получат своя дял от средствата въз основа на оценката за отражението върху техните икономики, като се вземат предвид два фактора — търговията с Обединеното кралство и улова на риба в изключителната икономическа зона на Обединеното кралство. При този метод на разпределение Ирландия би била основният бенефициент на авансовото финансиране с почти една четвърт (991 млн. евро) от общата сума, следвана от Нидерландия (714 млн. евро), Германия (429 млн. евро), Франция (396 млн. евро) и Белгия (305 млн. евро). „Резервът за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит е важна инициатива за финансиране, която има за цел да смекчи негативното въздействие на Брекзит върху икономиките на държавите — членки на ЕС“, заяви Тони Мърфи, , членът на Европейската сметна палата, който отговаря за становището. „Считаме, че предоставената от този резерв гъвкавост не трябва да създава несигурност за държавите членки.“

По-специално, одиторите на ЕС насочват вниманието към модела на резерва във връзка с Брекзит, според който държавите членки ще получат авансово финансиране с необичайно висок размер, без да предварително да представят на Европейската комисия информация за мерките, които ще бъдат финансирани. Въпреки че по този начин може да се реагира бързо на извънредната ситуация, допустимостта и целесъобразността на тези мерки няма да бъдат оценени от Комисията преди края на 2023 г. Одиторите предупреждават, че предложената структура и график ще увеличат риска от избор на недостатъчно добри или недопустими мерки.

Освен това предложението предвижда период на допустимост за изпълнение на мерките от юли 2020 г. до декември 2022 г. Одиторите обаче предупреждават, че Комисията не е представила обосновка за избора на този период на допустимост, нито е оценила доколко той е подходящ.