На 19 юни Парламентът прие резолюция за положението на хора, които работят в друга страна от ЕС. В условията на здравна криза те се сблъскват с ограничени възможности за пътуване, несигурно бъдеще и съмнителни мерки за безопасност.
Депутатите се обявиха за по-добра защита не само по време на епидемията, но и след нея, и поискаха равни условия на труд и социални права за всички работещи.
Много икономически сектори разчитат на работници от други страни ‒ например, селското стопанство и производството на храни, здравеопазването и социалните грижи, строителството и транспорта. Такива работници играят важна роля не само по време на кризата, но и могат да имат ключов принос за икономическото възстановяване след пандемията.
Кои са трансграничните работници
В много случаи трансграничните работници имат краткосрочни трудови договори, които не им осигуряват сигурност, че ще запазят работните си места, и не предлагат почти никакво социално осигуряване. Тези, които са на временна работа, често живеят съвместно в условия, които правят трудно спазването на дистанция.
Въпреки че според европейското законодателство трансграничните работници би трябвало да се третират по същия начин като местните работници, често се регистрират нарушения на техните права по отношение на работното време, условията на живот и стандартите за безопасност на работното място.
Европейският парламент настоява за коректно прилагане на съществуващото европейско законодателство и за по-добра координация между държавите в ЕС. Депутатите също така се обявяват за:
Резолюцията приканва държавите членки да премахнат ограниченията за пътуване на трансгранични работници, ако не са го направили още, за да бъде избегнат недостиг на работна сила в ключови сектори.