В последната година няколко страни от еврозоната отбелязаха чувствителни повишения на разходите си за лихви по заеми от международните пазари. Европейският парламент ще разгледа през настоящата пленарна сесия възможността за въвеждане на общи еврооблигациии и ще приеме резолюция по въпроса. Еврооблигациите са инструмент, който би могъл да предложи сигурност на инвеститорите и да помогне на страните в тежко положение да рефинансират дълга си. Следва кратко въведение по темата.
Облигациите принципно са договор за заем, при който инвеститорът се съгласява да предостави пари на определена компания или правителство срещу обещанието сумата да му бъде върната на края на срока на договора или по определен погасителен план, както и срещу изплащането на предварително определена лихва. Ако инвеститорът смята, че има риск компанията или правителството емитент на облигацията да има затруднения при изплащането на заема, той би поискал по-висок лихвен процент, за да се съгласи да предостави пари чрез закупуване на облигациите.
В днешно време силно задлъжнелите страни-членки на еврозоната, които имат нисък икономически растеж, са принудени да плащат високи лихви, за да привлекат достатъчно инвеститори за емисиите дълг, които предлагат. Това на практика означава, че за тях става по-скъпо да заемат пари на международните пазари, което затруднява изпълнението на държавния им бюджет и изплащането на дълга.
Миналата година Комисията представи т.нар "зелена книга", в която разгледа перспективите за въвеждане на общи стабилизационни облигации (или еврооблигации) сред страните-членки на еврозоната. Издаването на съвместни облигации би означавало споделянето както на приходните потоци, така и на разходите по обслужването на дълга. С въвеждането на еврооблигации се смята, че:
От друга страна обаче, група държави със стабилни икономики, които към момента могат да се финансират на сравнително ниски лихвени нива (заради възприемането им като убежища от риска от страна на инвеститорите), се страхуват, че въвеждането на еврооблигации може да доведе до ръст на техните задължения (тъй като те на практика съгарантират задълженията на другите), а оттук и да се повишат техните лихвени разходи. Според тези страни, сред които са Германия, Нидерландия и Финландия, главният структурен проблем, който трябва да се реши в краткосрочен план, е балансирането на държавните бюджети на страните в еврозоната.