Нахлуването на Русия в Украйна постави нови предизвикателства, точно когато Съюзът се възстановяваше от икономическите последици от пандемията. Като упражнява допълнителен натиск за повишаване на цените на суровините, предизвиквайки нови смущения в доставките и нарастваща несигурност, войната задълбочи съществуващите преди това проблеми пред растежа, които се очакваше да намалеят. Това накара Европейската комисия да преразгледа перспективите за растежа в ЕС, като ги занижи, докато тези за инфлацията трябваше да бъдат повишени.
БВП на ЕС се очаква да остане положителен през прогнозния период благодарение на комбинирания ефект от вдигането на ограничителните мерки и силните действия на политиката, предприети в подкрепа на растежа по време на пандемията. По-конкретно, отварянето след пандемията на услугите с интензивно използване на контакти, силният и все още подобряващ се пазар на труда, по-слабото натрупване на спестявания и фискалните мерки за компенсиране на нарастващите цени на енергията се очаква да подпомогнат частното потребление. Очаква се инвестициите да се възползват от пълното задействане на Механизма за възстановяване и устойчивост и от изпълнението на съпътстващата го програма за реформи.
Растежът на реалния БВП както в ЕС, така и в еврозоната, сега се очаква да бъде 2,7 % през 2022 г. и 2,3 % през 2023 г.
По отношение на България растежът ще се забави до 2,1% през 2022 г. и 3,1 на сто - през 2023 г. При предишните прогнози, публикувани през февруари, ЕК залагаше на ръст на родния ни брутен вътрешен продукт от 3,7% за настоящата година и 3,9 на сто - за следващата.
Високата инфлация се движи нагоре от цените на енергията и суровините, като се очаква повишаването на потребителските цени да достигне 11,9% през настоящата година, след което да намалее до 5 на сто през 2023 г., пише още в прогнозите.
При февруарската си прогноза ЕК очакваше инфлацията в страната ни през текущата година да се ускори до 6,3 на сто, след което да се забави до 3,9 на сто през 2023 г.
Като се има предвид високата енергийна интензивност на икономиката ни, фирмите, изправени пред тенденцията за високи цени на енергията и суровините, се очаква да отговорят на шока, предизвикан от нарастващите им разходи, като ограничат растежа на номиналните заплати на своите служители и отлагат решения за наемане на работна сила и инвестиции. Като цяло се очаква реакцията на бизнеса да доведе до по-ниска инвестиционна активност, според икономическите прогнози.
По-ниските равнища на частни инвестиции се прогнозира да бъдат напълно компенсирани от публични инвестиции, подкрепени от фондовете на Механизма за възстановяване и устойчивост, припомня Еврокомисията.
Очаква се ръстът на частното потребление да се забави значително до 2,8 процента през тази година и леко да се увеличи до 3 процента през следващата година. Забавянето на потребителските разходи през 2022 г. е свързано с очакваните резки увеличения на цените, които се предполага, че ще подкопаят реалния разполагаем доход на домакинствата.
През 2023 г. се очаква растежът на БВП да се ускори, подкрепен от засилените публични инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, и подобрената перспектива пред външно търсене.
Очаква се намаленият интензитет на наемане на служители да доведе до стабилизиране на нивата на безработица при малко под 5 процента. Ситуацията на пазара на труда ще подобри позицията на работодателите при преговорния процес със служителите, оставяйки заплатите да растат под нивата на увеличение на потребителските цени. Не се очаква хората, бягащи от войната в Украйна, незабавно да се интегрират на пазара на труда, особено в контекста на намаления интензитет на наемане на нови служители, сочи икономическата прогноза.
Съотношението на държавния дълг на България се предполага да нарасне незначително до 25,3 процента от БВП през 2022 г. и с ново увеличение до 25,6 процента през 2023 г. поради очакваните постоянни дефицити, завършват прогнозата си експертите на ЕК.
Повече информация ще намерите в документа тук.