Световната икономика и икономиката на ЕС имаха сравнително силен растеж през първото полугодие на текущата година, но високата степен на несигурност, значително повишените цени на енергийните суровини и проблемите с веригите на доставка се очаква да охладят икономическата активност в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Това се посочва в Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Следват основните икономически показатели, посочени в документа.
Стартиралият процес на повишение на лихвените проценти от водещите централни банки, в отговор на исторически високите инфлационни равнища, се очаква допълнително да ограничи икономическия растеж в света и особено в еврозоната през 2023 г.
На 19.10.2022 г. Националният статистически институт публикува ревизирани редове от данни по Национални сметки. Според тях най-значителната промяна в отчетните числа се отнася за 2021 г., като номиналната стойност на БВП е по-висока с 6.3 млрд.лв., а реалният растеж на БВП е ревизиран от 4.2 на 7.6%. През първото полугодие на 2022 г. БВП на България се увеличи с 4.1%1 по постоянни цени. През второто полугодие се прогнозира растежът да се забави и за цялата година да бъде 2.9%. Влошеното външно търсене ще ограничи нарастването на износа през 2023 г., а растежът на БВП ще се забави до 1.6%.
В сравнение с пролетната прогноза, ръстът в заетостта за 2022 г. е съществено намален до 0.9%, поради значително по-малкия брой украински бежанци, които се интегрираха на българския трудов пазар. През 2023 г. се прогнозира заетостта да продължи да нараства, но с по-нисък темп, 0.4%, което ще се дължи на забавянето на икономическия растеж. Коефициентът на безработица за 2022 г. се очаква да бъде 4.6%, а през периода 2023–2025 г. да следва тенденция на намаление и да достигне 4.2%.
Нарастването на заплатите в частния сектор ще има водещо влияние за повишението на компенсацията на един нает, която за 2022 г. се оценява на 15%. През следващата година номиналното нарастване на този показател се прогнозира да бъде по-ниско 9.9%, но в исторически план остава сравнително високо и отговаря на очакваното забавяне на инфлационните процеси в страната, ограничаването на икономическата активност, както и планираното по-слабо увеличение на разходите за труд в публичния сектор.
Инфлацията, според Хармонизирани индекси на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забавя от четвъртото тримесечие на годината и в края на 2022 г. да достигне 13.2%, поради динамиката на международните цени на суровините, но също така и от ефектите на по-високата база през 2021 г. Средногодишната инфлация за 2022 г. се прогнозира да бъде 12.7%. През следващите години инфлацията ще продължи да се забавя от низходящата динамика в международните цени на суровините и изчерпването на вторичните ефекти. Компонентите на базисната инфлация ще имат водещ принос за повишението на общия ХИПЦ, който в края на 2023 г. се прогнозира да се забави до 3.8%, а средногодишната инфлация – до 6.4%.
Номиналният растеж на вноса на стоки ще остане по-висок от този на износа през 2022 г., което ще доведе до увеличение на търговския дефицит до 4.9% от прогнозния БВП. Спрямо пролетната прогноза се подобряват очакванията за нивото на търговския дефицит поради повишение на реалния растеж на износа и формиране на положителни условия на търговия. Дефицитът по текущата сметка ще достигне 0.7% от БВП. През следващата година се очаква съществено забавяне на търговията със стоки, което ще увеличи търговския дефицит до 5.6%. Растежът на приходите от чуждестранни туристи ще се запази относително висок и ще подкрепи увеличението на излишъка при търговията с услуги. Общата динамика на Платежния баланс предполага запазване на устойчива външна позиция на страната и стабилно ниво на международните резерви.
Кредитът за частния сектор следваше тенденция на ускорение от началото на 2022 г. и в края на август годишният му растеж достигна 13.9%. До края на годината темпът му на нарастване леко ще се забави и в резултат общо вземанията от частния сектор ще нараснат с 11.3% спрямо края на 2021 г. През 2023 г. растежът на вземанията от предприятия и от домакинства ще се забави. Влияние за това развитие ще окажат забавянето на икономическия растеж, очакваното повишаване на лихвените проценти по кредитите в резултат на преноса на паричната политика на ЕЦБ. Общо вземанията от частния сектор ще нараснат с 6.7%. Съществуват редица рискове пред макроикономическата прогноза поради високата несигурност в глобален план и най-вече геополитическата ситуация около войната в Украйна.
Съществен риск представлява евентуално допълнително ограничаване на вноса на енергийни суровини от Руската федерация в ЕС и България, и невъзможност за бърза замяна с доставки от други страни. В случай че повишението на лихвените проценти не доведе до понижение на инфлацията до желаните нива, това може да формира представата, че водещите централни банки не могат да се справят с покачването на цените и би формирало самоподхранващи се очаквания за задържане на инфлацията над официално обявените цели в средносрочен период.
Предвид потенциалните рискове пред прогнозата е изготвен и алтернативен макроикономически сценарий. Той разглежда вариант на по-високо повишение на цените на някои международно търгувани стоки и по-неблагоприятна динамика на външното търсене спрямо базовия сценарий. В резултат от направената симулация и използваните допускания, инфлацията в страната ще бъде по-висока спрямо базовия сценарий средно с 1.1 пр.п. в периода 2022–2024 г. Растежът на БВП ще бъде по-нисък през целия прогнозен период, съответно с 0.3 пр.п. през 2022 г. и с 1.3 пр.п. през 2023 г., след което негативният ефект върху растежа постепенно ще започне да намалява. Нивото на БВП по постоянни цени в алтернативния сценарий ще остане трайно под това в базовия до края на прогнозния период.
Пълният текст на документа ТУК