На 28 ноември 2019 г. Европейският парламент прие резолюция, призоваваща ЕС да си постави за цел постигането на климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г спрямо 1990 г. В друга резолюция депутатите обявиха извънредна ситуация в областта на климата. В отговор Комисията представи план за постигане на нулеви нетни емисии в ЕС - Европейският зелен пакт.
Споразумението за климата от Париж от 2015 г. е насочено към овладяване на глобалното затопляне в рамките на под 2°C и полагането на усилия за ограничаване на ръста на световните температури до 1,5°C, за да бъдат избегнати най-лошите последствия от промените в климата.
Споразумението е подписано от 194 страни и от Европейския съюз. Всички страни от ЕС също са сред подписалите. Те си координират позициите и формулират общи цели за намаляване на емисиите на ниво ЕС.
Национални цели за намаляване на емисиите
Съгласно Споразумението от Париж всички страни следва да залагат цели в областта на климата на всеки пет години и да увеличават своите ангажименти с времето. Тези цели са известни като национално определен принос и ще бъдат преразгледани през 2025 г.
Климатични цели на ЕС
Европейският съюз беше първата голяма икономическа сила, която декларира своите цели за намаляване на емисиите съгласно Споразумението от Париж. Първоначално ЕС се ангажира да понижи емисиите си към 2030 г. с 40% спрямо нивото от 1990 г.
През юни 2021 г. Парламентът прие законодателния акт за климата, който въведе в правото на ЕС политическия ангажимент за намаляване на емисиите и климатична неутралност до 2050 г.
Значението на конференциите на ООН относно измененията на климата
Страните, подписали Парижкото споразумение, се събират ежегодно на конференция на ООН относно измененията на климата, известна като COP (съкращение от Conference of the Parties, което означава конференция на страните по споразумението). На тези срещи представители на правителствата, частния сектор, гражданското общество и бизнеса отчитат постигнатия напредък и обсъждат обсъдят следващите стъпки.
Мерките, които предприемат държавите, се преразглеждат на всеки пет години. Въз основа на направената оценка държавите могат да се ангажират да положат повече усилия и да засилят плановете си в сферата на климата.
В резолюция, приета през ноември 2023 г., Европейският парламент изрази тревога, че целта за запазването на ръста на световната температура в рамките на 1,5°C става все по-трудно постижима и е вероятно повишението да достигне 2,8°C до края на века.
Депутатите призоваха за прекратяване на всички преки и непреки субсидии за изкопаеми горива възможно най-скоро и не по-късно от 2025 г. Те също така искат всички държави да засилят своите ангажименти в областта на климата и да внесат своя справедлив дял за увеличаване на международното финансиране в областта на климата.