ENTSO-E (European Network of Transmission System Operators) публикува вчера, 23 януари, първите планове за развитие на офшорната мрежа (ONDPs) като част от своя десетгодишен план за развитие на мрежата (TYNDP) за 2024 г., с които се постига важното разгръщане на офшорната инфраструктура във всички европейски морски басейни, за да се осигури безпроблемна интеграция на офшорните вятърни паркове.
Европейският съюз си е поставил амбициозни цели за развитие на декарбонизирана енергийна система, а морските възобновяеми енергийни източници са набелязани като ключов елемент по пътя към въглеродна неутралност. Нарастващото значение на офшорните възобновяеми енергийни източници в микса от електроенергия в Европа подчертава още веднъж съществената роля на мрежите за постигане на декарбонизация на европейската енергийна система. Енергийният потенциал на европейските води наистина се нуждае от стабилна преносна система, за да могат потребителите да използват този потенциал.
Основни констатации на плановете за офшорна мрежа
Офшорните ВЕИ се очаква да се превърнат в третия по важност енергиен ресурс в европейската енергийна система, осигурявайки 18 % от диспечираната енергия през 2040 г. и 2050 г. , което е достатъчно енергия за снабдяване на до 55 милиона домакинства още през 2040 г., ако всичко върви според целите на държавите-членки.
Допълнителният капацитет на офшорните ВЕИ не трябва да се свързва само с наземните системи, а енергията трябва да се интегрира ефективно в енергийните системи на Европа. Последиците за сухопътната система ще бъдат оценени като част от проучването на системните нужди в рамките на TYNDP24.
Проучванията на ENTSO-E отчитат както необвързващите споразумения на държавите-членки на ЕС-27, така и целите на съседни държави, като Норвегия и Великобритания, които също имат за цел да осъществят значително развитие на офшорните ВЕИ.
Цели на държавите членки
Обемът на задачата и необходимата скорост са огромни според ENTSOE. Към днешна дата са инсталирани само малка част от предвидените мощности за офшорни ВЕИ. За да бъдат постигнати амбициите за 2030 г., в целия район вече трябва да бъдат инсталирани годишно около 25,5 GW (153 GW/6 години) , като страните от ЕС трябва да доставят 15 GW годишно (Норвегия плюс Великобритания заедно 10,5 GW всяка година). Според Wind-Europe средният годишен темп на инсталиране през последните 10 години е бил 2,5 GW, което показва огромното предизвикателство пред вятърната индустрия. Разширяването на офшорните ВЕИ трябва да бъде 9 пъти по-бързо, отколкото през последните 10 години.
Същото предизвикателство, както за вятърната индустрия, се отнася и за операторите на преносни системи (ОПС) и организаторите на проекти за инфраструктура на трети страни, които трябва да свържат морските ВЕИ. Тези връзки на клъстера на офшорните ВЕИ със сухопътните системи трябва да бъдат осигурени своевременно и да съответстват поне на същите темпове, които са предвидени за клъстерите на новото поколение. Тъй като и двата отрасъла се снабдяват от едни и същи производители на оригинално оборудване, пазарът на доставки вече е свит.
Плановете за офшорна мрежа определят дължина на маршрута в диапазона 48 000-54 000 км за инсталации на морската инфраструктура, т.е. разстояние почти 1,5 пъти около екватора. Удовлетворяването на тези нужди от оборудване ще бъде предизвикателство за веригата за доставки.
Необходими са огромни капиталови разходи за морска преносна инфраструктура. ONDP установява, че за оптималното интегриране на капацитета на офшорните ВЕИ от до 383 GW в ЕС-27 плюс 15 GW в Норвегия и 97 GW във Великобритания до 2050 г. са необходими инвестиции в размер на около 400 млрд. евро.
Очаква се по-голямата част от офшорните ВЕИ да бъдат свързани чрез радиални връзки. До 9 % от офшорните ВЕИ през 2050 г. ще бъдат свързани към повече от една юрисдикция (7 % от офшорните ВЕИ на държавите – членки на ЕС), което надхвърля вече предвидените 26 GW от операторите на преносни системи за 2050 г. (отнасящи се за целия изследван район). Като се добавят двете стойности, се получава перспектива 14 % от офшорните ВЕИ да бъдат свързани чрез хибридна инфраструктура с двойно предназначение. За да се идентифицират допълнителните връзки, по време на упражнението ONDP бяха тествани 380 кандидати за разширяване, като се взе предвид цялата изследвана област. Като цяло, между 13 и 34 кандидати (т.е. 4 % … 9 % от 380-те кандидати) бяха избрани въз основа на тяхната икономическа ефективност.
На изток България граничи с Черно море. На българска територия дъното на Черно море се променя с много голям наклон. На 2-3 км от брега морето е много дълбоко, и това затруднява и оскъпява изграждането на вятърни паркове там. Според Световната банка по-голямата част от потенциалните вятърните паркове в морето са свързани с плаващи вятърни паркове. Съгласно един от документите от пакета ONDPs (Mediterranean East and Black Sea –South and East Offshore Grids) до момента не са получени официални заявления при българския оператор на преносна мрежа (ЕСО ЕАД) за изграждане на офшорни вятърни централи.
Друг проблем е, че в България все още не е настъпила промяна в националния мрежови кодекс, който описва изискванията за свързването на такива паркове.
Повече информация: тук
Източник: Институт за енергиен мениджмънт