Електроенергийни мрежи и мрежови услуги – предизвикателства пред енергийния преход и пазарната либерализация

Кръглата маса беше организирана от Института за енергиен мениджмънт. Участници в събитието бяха над 50 представители на държавни институции, бизнес асоциации и търговски дружества, неправителствени организации, експерти, медии и др.

ВОДЕЩИ АКЦЕНТИ

2. Енергийният преход е процес, който не се движи равномерно – в различни периоди се развиват ускорено инвестиции в генериращи мощности, либерализиране на пазарите и пазарните интеграции, мрежовата инфраструктура и др. В това отношение именно инвестициите в мрежова инфраструктура през последното десетилетие позволяват през последната година и половина все още безпроблемно да се присъединят около 1700-1800 МВт нови ВЕИ мощности.

3. Капацитетът за присъединяване на нови мощности вече e изчерпан, а до края на 2024 г. се очаква присъединяване на допълнителни 2000 МВт ВЕИ. Това извежда на преден план необходимостта от ускорено развитие на преносната и разпределителните мрежи, които ще трябва не само да присъединят новите мощности, но и да осигурят безпроблемната работа на електроенергийната система.

4. За постигане на тази цел, на първо място, е необходимо мобилизирането на допълнителен финансов ресурс в допълнение към инвестиционните програми на мрежовите компании. Източниците на финансиране са ограничени – регулирани мрежови тарифи и безвъзмездно финансиране (европейски фондове, национален бюджет). На фона на задържането на енергийните цени на сравнително високи нива, както и високата степен на несигурност около енергийните доставки, следва да се търси балансиран подход по отношение на финансирането на нови мрежови инвестиции, но решителен по отношение на техния размер и разпределянето им във времето.

5. Мобилизирането на европейски средства (безвъзмездно финансиране) е инструмент, който се използва в други държави членки на ЕС, но тепърва се развива в България с приемането на Плана за възстановяване и устойчивост и началото на работата на Модернизационния фонд. Пълноценното му използване обаче е затруднено, тъй като за направените инвестиции чрез безвъзмездно финансиране регулаторът не признава за целите на ценовото регулиране амортизационни разходи, които са необходими за осигуряване на капиталови средства за подмяна на финансираните активи. При запазване на този регулаторен подход съществува реална възможност да се стигне до пренасочване на средства от мерки за развитие и модернизиране на инфраструктурата към подмяна на безвъзмездно придобити активи. Основен извод е, че бързото адаптиране на мрежовата инфраструктура с цел ефективното въвеждане на нови ВЕИ производители изисква различен подход, проучване на практиката в другите държави от Европейския съюз, както и уеднаквяване на регулаторната практика при сходни обстоятелства.

6. Друго предизвикателство пред използването на безвъзмездно финансиране, конкретно средствата от Модернизационния фонд, е, че липсва възможност за авансови и междинни плащания. С други думи, дружествата трябва предварително да осигурят цялата сума на инвестицията, а фондът компенсира направените разходи едва след приключването на проекта. Това е нетипично за работата на този механизъм в останалите държави членки, тъй като затруднява и оскъпява изпълнението на проектите и така намаляват стимулите за потенциалните бенефициери на програмата.

7. Растящият дял на ВЕИ в нетното производство на електрическа енергия променя пазарната среда и създава нови предизвикателства пред пазарните участници, включително и мрежовите компании. Увеличава се необходимостта от маневрени мощности, които могат да покриват пиковете в потреблението, както и да участват в пазарите на балансираща енергия и системни услуги. Едно от възможните решения в това отношение е развитието на технологии за съхранение на електрическа енергия, като батерии и ПАВЕЦ, каквито планове вече има в различни стратегически документи, включително и в проекта на Енергийна стратегия. Въпреки това, изграждането и поддръжката на подобни технологии е свързано с високи капиталови разходи, които за момента не могат да бъдат обезпечени единствено чрез наличните пазарни механизми. Ето защо е необходимо на държавно ниво да се заяви по какъв начин изграждането на подобни маневрени мощности може да се обезпечи институционално и финансово.

8. Необходими са и допълнителни стъпки за развитие на регулаторния модел на пазара на балансираща енергия и системни услуги до постигане на значителна интеграция на европейските пазари в този сегмент.

9. По отношение на последните законодателни промени, както и заявките за предстоящи нови такива, участниците обърнаха внимание на това, че не са изненадани от тях, подкрепят ги, но се наблюдават редица несъвършенства в законодателния процес, сред които:

• Липса на преходен период за прилагане на приетите промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, които влизат в сила с обнародването им в Държавен вестник. Това създава редица затруднения относно адаптирането на съществуващите процеси, договори и др.;
• Наличие на разпоредби, които предпоставят противоречия в някои от сроковете по процеса на присъединяване на нови производители;
• Несъответствия с други административни процедури и специални закони, например съгласуване с Агенция пътна инфраструктура, прилагане на т.нар. мълчаливо съгласие за разрешенията за строеж по Закона за устройство на територията, отчитането на факта, че мрежовите оператори са възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки и са длъжни да го прилагат при избора си на доставчици и изпълнители и др.;
• Голяма част от законовите промени могат да се реализират само след пълното им изясняване в подзаконовата нормативна уредба, но при публично изразеното намерение за нови промени във вече приетите законови текстове и кратките срокове за изменение на наредбите и правилата е възможно да има дълъг период, в който мрежовите оператори и другите заинтересовани страни да работят в условия на нормативна безтегловност;
• Особен акцент беше поставен върху огласеното в публичното пространство политическо намерение за последващи изменения в Закона за енергетиката веднага след поредната му промяна.

10. По време на дискусиите беше подчертано, че на европейско ниво предстоят много съществени стъпки, свързани с развитието на енергийните мрежи, които следва да бъдат отчетени и в България. В този контекст беше припомнено, че на 29 ноември 2023 г. се очаква Европейската комисия да оповести предложението си за План за развитие на мрежите, за който еврокомисарят Марош Шефчович – като отговорник за мандат „Европейски зелен пакт“ – пое ангажимент през октомври 2023 г. при изслушването си от Европейския парламент. Този документ ще даде мандат на националните правителства и енергийните регулатори за по-целенасочена и по-ефективна политика за подкрепа на мрежите, така че да се адаптират законодателните и регулаторни режими, прилагани спрямо тях, към ускорените срокове за преход към беземисионна енергетика и икономика в Европа^[1]. В рамките на този дебат Eurelectric формулира належащите мерки за реформиране на политическото и регулаторно третиране на операторите на електроенергийните мрежи. Това са 30 конкретни предложения за действие за трансформацията на политиките спрямо мрежата, които да я превърнат в здрава основа на беземисионна електроенергийна и транспортна система. Те са насочени към:

• Възстановяване на мандата на националните регулатори за разработване на регулаторна рамка, която е ориентирана към бъдещето и спомага за изпреварващо планиране и инвестиции в мрежи;
• Осигуряване и мобилизиране на необходимите финансови ресурси;
• Осигуряване на максимална степен на ангажираност на заинтересованите страни, за да се ускори одобрението и реализирането на мрежовите проекти;
• Изграждане на устойчива, цифровизирана и издръжлива мрежа.

НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ

11. В енергийния сектор като цяло и конкретно относно същностните промени, свързани с мрежовото развитие, е необходим синхронизиран, прозрачен и административно-щадящ законодателен процес. В тази връзка законодателните инициативи следва да не създават противоречия в рамките на един или повече нормативни актове, а напротив – да ги намаляват. Това предполага много по-силна предварителна комуникация между институциите и всички заинтересовани страни, вкл. и мрежовите дружества, от чиято страна беше изразена категорична готовност за активно участие в подобни процеси.

12. Заедно с облекчаването на режимите за присъединяване на ВЕИ производители би следвало същото да се направи по отношение на изграждането на нова мрежова инфраструктура, включително чрез облекчаване на съгласувателни процедури, процедури по ЗОП, уеднаквяване на процедурите по издаване на разрешения за строеж и др.

13. Нормативните промени следва да предвиждат достатъчен период както за приемане на подзаконови нормативни актове, когато такова е необходимо, така и за необходимото технологично и административно време за дружествата, за да ги приложат. Не на последно място – честото изменение на закони и подзаконови нормативни уредби следва да е изключение, а не правило.

14. За допълнително облекчаване на процеса по присъединяване на нови ВЕИ производители към мрежите следва да се създадат технически стандарти, така че едновременно да се създаде яснота за инвеститорите и да се оптимизира процесът. Заедно с това могат да се създадат приоритетни зони за увеличаване на капацитета за присъединяване, което допълнително ще повиши предвидимостта пред инвеститорите.

15. Като преходно решение за ускорено присъединяване на ВЕИ производители се въвеждат т.нар. временни схеми за присъединяване, но техният капацитет вече е изчерпан. За да се избегне възпрепятстването на нови присъединявания може да се регламентира групиране на заявления за сходни инсталации, подадени към сходна точка за присъединяване.

16. В унисон с приоритизирането на инвестициите в мрежи на най-високо европейско ниво, са необходими промени в националната регулаторна рамка за мрежовите компании. На първо място, регулацията трябва да постигне синхрон с провежданата политика за зелена трансформация на икономиката и енергетиката, а именно – да отразява ключовата роля на мрежовата инфраструктура в този преход. Допълнително, енергийното регулиране трябва да създаде адекватни условия за мрежовите компании ефективно да оползотворяват всички възможности на безвъзмездното финансиране за приоритетни мрежови проекти като инструмент за смекчаване на неизбежното увеличение на мрежовите тарифи.
Освен това, при програми, които го изискват, трябва да бъде осигурено мостово или безлихвено финансиране за мрежовите компании за реализиране на проектите до момента на изплащане на безвъзмездните средства, тъй като регулираните компании не разполагат със свободен финансов ресурс, а при липса на такава целева подкрепа се рискува възможността за усвояване на средства за иначе спечелили финансирането проекти.

17. Предвидените в закона санкции за неизпълнение на административни срокове, свързани с присъединяване на нови ВЕИ мощности, следва да бъдат преосмислени както концептуално, така и като финансово изражение, тъй като в голяма степен неизпълненията произтичат от обективна невъзможност за изпълнение на заложените задължения. Тези санкции би следвало да са превантивни, но в сегашните си размери и непропорционалността им спрямо евентуалните причинени вреди са по същество наказателни и неефективни.

18. Модераторът обърна внимание на острата необходимост за засилване статута на КЕВР чрез съответно изменение в Закона за енергетиката, за което многократно са правени формални предложения. Това се отнася както до увеличаване броя на членовете, така и до други същностни промени (завишаване критериите за избор на членове на КЕВР и промяна в начина на номинирането им; въвеждане на фигурата на зам.-председател; възстановяване на позициите на юрист и икономист и т.н.).

Славчо Нейков
Модератор на събитието

1] Основните акценти от дебата за бъдещото развитие на европейските електроенергийни мрежи, в който Институтът за енергиен мениджмънт участва активно чрез Европейската асоциация на електроенергийната индустрия EURELЕCTRIC могат да бъдат намерени на страницата на EMI План за електроразпределителната мрежа на ЕС: 30 мерки за мрежата с поглед към целите за 2030.

Можете да свалите заключенията в pdf от този линк.