На 6 февруари 2024 г. Европейската комисия публикува подробна оценка на въздействието относно възможните пътища за постигане на договорената цел Европейският съюз да стане климатично неутрален до 2050 г. Въз основа на тази оценка на въздействието Комисията препоръчва намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90% до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г., като поставя началото на разискване с всички заинтересовани страни; следващата Комисия ще направи законодателно предложение след изборите за Европейски парламент и ще се споразумява с Европейския парламент и държавите членки, както се изисква съгласно Европейския закон за климата. Настоящата препоръка е съобразена със становището на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC) и ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение.
В съобщението се посочват и редица благоприятстващи политически условия, които са от решаващо значение за постигането на целта за 90%. Те включват: пълно прилагане на договорената рамка за периода до 2030 г., гарантиране на конкурентоспособността на европейската промишленост, по-силен акцент върху справедливия преход, при който никой не е изоставен, еднакви условия на конкуренция с международните партньори и стратегически диалог относно рамковата уредба за периода след 2030 г. с участието на промишлеността и селскостопанския сектор. Резултатите от COP28 в Дубай показват, че останалата част от света се движи в същата посока. ЕС играе водеща роля в международните действия в областта на климата и следва да поддържа курса, като създава възможности за европейската промишленост да процъфтява на новите световни пазари за чисти технологии.
Предвидимост и устойчивост за икономиката и обществото
Определянето на цел в областта на климата до 2040 г. ще помогне на европейските промишленост, инвеститори, граждани и правителства да вземат решения през това десетилетие, които да дадат възможност на ЕС да постигне целта си за неутралност по отношение на климата през 2050 г. Това ще изпрати важни сигнали как да се инвестира и да се планира ефективно в дългосрочен план, като се сведат до минимум рисковете от блокирани активи. С това прогнозно планиране е възможно да се създаде проспериращо, конкурентоспособно и справедливо общество, да се декарбонизират промишлеността и енергийните системи на ЕС и да се гарантира, че Европа със своите стабилни и ориентирани към бъдещето работни места е основна дестинация за инвестиции.
То също така ще повиши устойчивостта на Европа срещу бъдещи кризи, и по-специално ще укрепи енергийната независимост на ЕС от вноса на изкопаеми горива, който през 2022 г. възлизаше на над 4% от БВП, тъй като бяхме изправени пред последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна. Цената на изменението на климата и последиците от него за хората са все по-големи и осезаеми. Само през последните пет години свързаните с климата икономически загуби в Европа се оценяват на 170 милиарда евро. В оценката на въздействието на Комисията се констатира, че дори при консервативни оценки по-високото глобално затопляне в резултат на бездействие би могло да намали БВП на ЕС с около 7% до края на века.
Определяне на условията за постигане на препоръчаната цел
Постигането на намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. ще изисква да бъдат изпълнени редица благоприятстващи условия. Отправната точка е пълното прилагане на съществуващото законодателство за намаляване на емисиите с най-малко 55% до 2030 г. Текущата актуализация на проектите на националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) е ключов елемент за мониторинга на напредъка и Комисията работи с държавите членки, промишлеността и социалните партньори за улесняване на необходимите действия.
Сега Зеленият пакт трябва да се превърне в споразумение за декарбонизация на промишлеността, което да надгражда върху вече съществуващи силни страни на енергийната промишленост, като например вятърната енергия, водноелектрическите централи и електролизьорите, и да продължава да увеличава местния производствен капацитет в секторите в растеж като акумулаторните батерии, електрическите превозни средства, термопомпите, слънчевата фотоволтаична енергия, улавянето и съхранението на въглерод, биогаза и биометана и кръговата икономика. Ценообразуването на въглеродните емисии и достъпът до финансиране също са от решаващо значение за постигането на целите за намаляване на емисиите от европейската промишленост. Комисията ще създаде специална работна група за разработване на глобален подход към ценообразуването на въглеродните емисии и пазарите на въглеродни емисии. Европа ще трябва също така да мобилизира подходящата комбинация от инвестиции от частния и публичния сектор, за да направи нашата икономика едновременно устойчива и конкурентоспособна. През следващите години, в тясно сътрудничество с държавите членки, ще бъде необходим европейски подход към финансирането.
Справедливостта, солидарността и социалните политики трябва да продължат да бъдат в центъра на прехода. Действията в областта на климата трябва да носят ползи за всички в нашите общества, а политиките в областта на климата трябва да вземат предвид най-уязвимите лица или тези, за които адаптирането ще бъде най-голямо предизвикателство. Социалният фонд за климата и Фондът за справедлив преход са примери за политики, които ще подпомагат гражданите, регионите, предприятията и работниците още през настоящото десетилетие.
И накрая, откритият диалог с всички заинтересовани страни е важна предпоставка за осъществяването на прехода към чиста енергия. Комисията вече установи официален диалог със заинтересованите страни от промишлеността и селското стопанство, а идните месеци на политически дебат в Европа са подходяща възможност за осигуряване на обществена ангажираност по отношение на следващите стъпки и политически решения. Структурираният диалог със социалните партньори следва да бъде засилен, за да се гарантира техният принос, като се постави акцент върху заетостта, мобилността, качеството на работните места и инвестициите в преквалификация и повишаване на квалификацията. Текущите диалози с обществеността ще помогнат на следващата Комисия да представи законодателни предложения за политическата рамка за периода след 2030 г., която да постигне целта за 2040 г. по справедлив и икономически ефективен начин. Темпът на декарбонизация ще зависи от наличието на технологии, които предоставят решения без въглеродни емисии, както и от ефективното използване на ресурсите в една кръгова икономика.
Очаква се енергийният сектор да постигне пълна декарбонизация скоро след 2040 г. въз основа на всички енергийни решения с нулеви и ниски въглеродни емисии, включително възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, енергийна ефективност, улавяне, съхранение и поглъщане на въглерод, геотермална и водна енергия. Промишленият алианс за малките модулни реактори, чието начало беше поставено днес, е последната инициатива за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността и за осигуряване на силна верига на доставки и квалифицирана работна сила в ЕС. Важна полза от тези усилия е по-ниската зависимост от изкопаеми горива благодарение на намаляването с 80% на тяхното потребление за енергия между 2021 г. и 2040 г. Политическата рамка за периода след 2030 г. ще бъде възможност тези политики да бъдат доразвити и допълнени със социални и промишлени политики, за да се гарантира плавно отстъпване от изкопаемите горива.
Очаква се транспортният сектор да се декарбонизира чрез комбинация от технологични решения и заплащане за компенсиране на въглеродните емисии. С правилните политики и подкрепа селскостопанският сектор също може да играе роля в прехода, като едновременно с това гарантира достатъчно производство на храни в Европа, осигурява справедливи доходи и предоставя други жизненоважни услуги, като например повишаване на капацитета на почвите и горите да съхраняват повече въглерод. От решаващо значение за успеха в тази област и за развитието на устойчиви практики и бизнес модели е наличието на цялостен диалог с по-широката хранително-вкусова промишленост, включително извън границите на стопанствата.
ЕС ще продължи да разработва подходящите рамкови условия за привличане на инвестиции и насърчаване на производството. Успешният климатичен преход следва да върви ръка за ръка със засилена конкурентоспособност на промишлеността, особено в секторите на чистите технологии. Бъдещата благоприятна рамка за декарбонизация на промишлеността следва да се основава на съществуващия промишлен план на Зеления пакт. Публичните инвестиции следва да бъдат добре насочени към правилната комбинация от безвъзмездни средства, заеми, собствен капитал, гаранции, консултантски услуги и друга публична подкрепа. Ценообразуването на въглеродните емисии следва да продължи да играе важна роля за стимулирането на инвестициите в чисти технологии и генерирането на приходи, които да се изразходват за действия в областта на климата и социална подкрепа за прехода.
За постигането на препоръчаната цел от 90% ще се изисква както намаляване на емисиите, така и поглъщане на въглерод. Това ще изисква внедряване на технологии за улавяне и съхранение на въглерод, както и използване на уловения въглерод в промишлеността. Стратегията на ЕС за управление на промишлените въглеродни емисии ще подкрепи развитието на веригите за снабдяване с CO2 и необходимата инфраструктура за транспортирането му. Улавянето на въглерод следва да бъде насочено към сектори, в които е трудно да се постигне намаляване на емисиите и където алтернативите са по-малко жизнеспособни от икономическа гледна точка. Поглъщането на въглерод също ще бъде необходимо, за да се генерират отрицателни емисии след 2050 г.
Контекст
През 2023 г. бяхме свидетели на безпрецедентно бързо ускоряване на смущенията в климата. Глобалното затопляне достигна 1,48°C над равнищата от прединдустриалния период, а температурите на океаните и загубата на леда в Антарктически океан надминаха с много всички рекорди. Температурата на повърхностния въздух в Европа се повиши дори още по-рязко, като последната петгодишна средна стойност е с 2,2°C над прединдустриалната епоха. Очаква се горските пожари, наводненията, сушите и горещините да се увеличат, а намаляването на емисиите и ускоряването на действията за адаптиране е единственият начин да се избегнат най-лошите резултати от изменението на климата и да се защитят животът, здравето, икономиката и екосистемите.
Европейският закон за климата, който влезе в сила през юли 2021 г., превръща в законодателство ангажимента на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата и междинната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г. Оттогава насам ЕС прие законодателен пакет, известен като „Подготвени за цел 55“, който ще даде възможност целите за 2030 г. да бъдат постигнати. Законът за климата също така изисква от Европейската комисия да предложи цел в областта на климата за 2040 г. в рамките на шест месеца от първия глобален преглед на Парижкото споразумение, който се състоя през декември 2023 г. След като целта в областта на климата за 2040 г. бъде приета, в рамките на следващата Комисия тази цел ще формира основата за новия национално определен принос на ЕС съгласно Парижкото споразумение, който трябва да бъде съобщен на РКООНИК през 2025 г.
Определянето на цел в областта на климата за 2040 г. не само ще донесе ясни икономически ползи от по-ниските рискове от екстремни метеорологични явления и свързаните с тях загуби, но и няколко съпътстващи ползи, включително подобряване на качеството на въздуха и свързаните с него ползи за здравето, намалена зависимост от вносни изкопаеми горива и ползи за биологичното разнообразие. Изменението на климата причинява по-чести и тежки екстремни метеорологични явления, които водят до значителни и нарастващи социални последици и икономически щети. Тези икономически загуби далеч надхвърлят разходите за действия в областта на климата.
За повече информация
Съобщение относно препоръчителна цел за намаляване на емисиите до 2040 г.
Уебстраница — Цел в областта на климата за 2040 г.