ЕК няма да предложи удължаване на кризисните мерки, въведени за енергийния пазар в края на миналата година

В доклад относно прегледа на извънредните мерки за справяне с високите цени на енергията, представен на 5 юни 2023 на Съвета, ЕК констатира, че временните извънредни мерки, въведени за енергийния пазар в края на миналата година, а именно мерки за намаляване на търсенето на електроенергия, ограничаване на инфрамаргиналните приходи и правила за определяне на цените на дребно, са допринесли за успокояване на европейските енергийни пазари, наред с другите извънредни предложения, приети през 2022 г.

В доклада се отбелязва, че цените на електроенергията вече са се понижили до по-малко от 80 EUR/MWh, а цените на газа не само са спаднали, но и са се стабилизирали, дотолкова, че наблюдаваните през 2022 г. скокове на цените на електроенергията се считат за „по-малко вероятни през предстоящата зима“.

Що се отнася до мерките за намаляване на потреблението на електроенергия, всяка държава от ЕС е приложила съответни мерки. Въз основа на информацията, предоставена от докладващите държави членки за месец декември 2022 г., общото намаление на потреблението на електроенергия варира между 0,5 % и 15 % в сравнение с референтния период. По отношение на обемите, с които е било намалено потреблението на електроенергия в пиковите часове:

– Десет държави членки, а именно: Австрия, България, Хърватия, Естония, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Португалия са декларирали намалени обеми, които варират от между 4 % и 7 %.

– Осем държави-членки, а именно Белгия, Германия, Дания, Латвия, Финландия, Чехия, Словения и Швеция са декларирали намалени обеми в диапазона между 7 и 10 %.

– Пет държави-членки, а именно Франция, Гърция, Литва, Словакия и Испания, са декларирали намалени обеми с над 10 %.

Съгласно Доклада всички докладващи държави членки са въвели мерки за повишаване на осведомеността относно пестенето на енергия и потреблението както и общи мерки за пестене на енергия, като например действия за отопление на обществени сгради и обществено осветление. ЕК приветства тези кампании, тъй като те информират потребителите за това кога цените на електроенергията са високи, за да могат да направят потреблението си на енергия по-гъвкаво. За да се насърчи активното управление на потреблението (demand response), пет държави-членки, а именно Австрия, Хърватия, Чехия, Гърция и Полша, съобщават, че са въвели субсидии за енергийните цени на дребно, които се прилагат само за определени нива на потребление на електроенергия. Деветнадесет държави-членки, а именно Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Словения, Испания и Швеция, са въвели конкретни мерки, целящи постигане на намаляване на потреблението на електроенергия в пиковите часове, като например публикуване на пиковите часове, комуникационни кампании и индивидуални съобщения до потребителите, насърчаващи доброволното намаляване на потреблението на електроенергия.

Основно, следните заключения са изведени в доклада от ЕК :

Първо, по отношение на мерките за намаляване на потреблението, всички докладващи държави членки изглежда са приложили мерки за намаляване на потреблението на електроенергия, главно чрез кампании за повишаване на осведомеността и целеви мерки за икономия на енергия. Макар че държавите членки съобщават, че като цяло спазват задължителната цел за намаляване на потреблението на електроенергия с 5 % в пиковите часове, изглежда, че намаляването на месечното брутно потребление на електроенергия с 10 % е представлявало предизвикателство, но това не е попречило на наблюдаваното намаляване на цените на електроенергията.

Въз основа на наличната информация EK не вижда необходимост понастоящем да се удължат мерките за намаляване на потреблението, предвидени в регламента на Съвета. Ако не настъпят непредвидими промени, настоящите условия на пазара на електроенергия не налагат такова удължаване. Това съответства и на обратната връзка, получена от повечето участници в общественото допитване. Въпреки че, вече не е необходимо в краткосрочен план и чрез инструментите, установени с регламента на Съвета, активното управление на потреблението (demand response) е важно за доброто функциониране на пазари на електроенергия и по тази причина е включено в предложението за реформа на пазара на електроенергия от ЕК.

Второ, прегледът установи, че прилагането на горната граница на приходите варира значително в различните държави членки. Съобщава се, че различните стратегии за прилагане в държавите-членки са довели до значителна несигурност за инвеститорите. Към това се прибавя и фактът, че в някои държави-членки прилагането на горната граница на приходите е повлияло на сключването на Споразумения за изкупуване на енергията (PPA) и други дългосрочни договори.

Въз основа на наличната информация и като се имат предвид настоящите и предвидимите пазарни условия, ЕК счита, че ползите от настоящото ограничение на инфрамаргиналните приходи няма да надхвърлят въздействието върху сигурността на инвеститорите и рисковете за функционирането на пазара и прехода. Предизвикателствата в процеса на прилагане също така възпрепятстват удължаването на тавана на пределните приходи, установен в регламента на Съвета. Заключението на ЕК е в съответствие с обратната информация, получена от повечето участници в общественото допитване, които се противопоставиха на удължаването на мярката поради опасенията за несигурността на инвеститорите.

Още в началото на април, представителите на електроенергийния сектор призоваваха държавите членки да прекратят ограниченията на инфрамаргиналните приходи до 30 юни, както е посочено в регламента от 6 октомври.  Също така настояха съзаконодателите на ЕС да гарантират, че таваните на приходите остават извън обхвата на настоящата реформа на устройството на електроенергийния пазар.

Както предупреди общността на експертите от електроенергийната индустрия, която Евроелектрик представлява, прилагането на инфрамаргиналните тавани на приходите беше изключително разнородно в Европа. Това доведе до драстично увеличаване на разходите и в някои случаи до излизане от пазара на участниците в някои държави, като по този начин ограничи възможностите за потребителите.
Националното прилагане на горните граници, включително тяхното ниво и засегнатите технологии, създаде „смесица“ от правила. Най-драстичните ограничения оказаха драматично въздействие върху ликвидността на някои национални форуърдни пазари – това прави хеджирането от страна на потребителите по-трудно и по-скъпо, включително ефективното диспечиране на възобновяеми енергийни източници.
В по-широкия контекст на кризата в енергийните доставки, климатът на несигурност, създаден от мерките, вече се отрази негативно на инвестициите, които са необходими за енергийния преход и на растежа на пазарно ориентирани споразумения за изкупуване на енергия от възобновяеми източници.

Трето, докладът на ЕК установи, че няколко държави членки са се възползвали от възможността да разширят обхвата на регулирането на цените на дребно по време на криза, като включат в него МСП и при определени условия прилагат регулиране на цени под разходите. В своето предложение за устройство на пазара на електроенергия ЕК включи еквивалентни разпоредби, които позволяват на държавите членки по изключение и временно да се намесват на пазарите на дребно, като определят цена под разходите както за домакинствата, така и за МСП по време на евентуални бъдещи кризисни ситуации. Приемането на предложението за устройството на пазара на електроенергия ще гарантира, че такива структурни мерки ще бъдат част от регулаторната рамка на ЕС, веднага след като предложението бъде прието. С оглед на гореизложеното и на фона на настоящите и очакваните условия на доставка и цени на електроенергията, ЕК счита, че не е необходимо да се удължава срокът на действие на разпоредбите на членове 12 и 13 от Регламента на Съвета. Тoва предложение на ЕК среща сериозни забележки от страна европейската електроенергийна индустрия – „методологията за дефиниране на ценова криза следва да бъде по-подробна и да се основава на обективни критерии, за да се избегне възможността редовната волатилност, която е сигнал за здрав и функциониращ пазар, да бъде погрешно изтълкувана като ценова криза „.

И накрая, следва да се има в предвид, че настоящият доклад се основава на информация, предоставена от държавите-членки само няколко месеца след влизането в сила на мерките по регламента на Съвета. В случай че информацията, на която се основава, се промени значително, може да се наложи ЕК да коригира съответно заключенията си или да действа бързо, ако състоянието на пазара го изисква.

Източник: Институт за енергиен мениджмънт