Назад

ЕК начерта спешни действия за стимулиране на вятърната енергия


EK представи Европейски план за действие за вятърна енергия, за да гарантира, че преходът към чиста енергия върви ръка за ръка с промишлената конкурентоспособност и че вятърната енергия ще продължи да бъде европейски успех.

Основната цел, която ЕК  поставя, чрез Плана за действие е да се спомогне поддържането на здрава и конкурентоспособна верига за доставки на вятърна енергия, с ясен и сигурен набор от проекти, привличащи необходимото финансиране и конкуриращи се при равни условия в световен мащаб.  Планът е придружен от Съобщение относно постигането на амбициозните цели на ЕС в областта на разположени в морето вятърни централи, което е продължение на приетата преди три години Стратегия на ЕС за офшорната енергия от възобновяеми източници.

Общ европейски отговор за справяне с уникална комбинация от предизвикателства

В плана за действие се определят незабавни действия, които да бъдат предприети съвместно от Комисията, държавите членки и промишлеността, с надграждане върху действащите политики и законодателство и съсредоточаване върху шест основни области:

  • Ускоряване на внедряването чрез по-голяма предвидимост и по-бързо издаване на разрешения.  През 2022 г. бяха добавени инсталации за вятърна енергия с рекордна мощност от 16 GW, което представлява увеличение с 47 % в сравнение с 2021 г. Това обаче е доста под 37 GW/година, необходими за постигане на целта на ЕС за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници. Комисията стартира заедно с държавите членки инициативата „Accele-RES“, за да се гарантира бързото прилагане на преразгледаните правила на ЕС за енергията от възобновяеми източници, като се поставя по-силен акцент върху цифровизацията на процесите на издаване на разрешения и техническата помощ за държавите членки. Освен това държавите членки се насърчават да повишат видимостта на набелязаните проекти чрез поемане на ангажименти за използването на вятърна енергия, прозрачни графици за търгове и дългосрочно планиране. Също така ЕК ще подкрепи по-късно тази година необходимото изграждане на електроенергийни мрежи с план за действие за електроенергийните мрежи.

До април 2024 г. ЕК ще актуализира Препоръката за ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни за проекти за енергия от възобновяеми източници и Ръководството за добри практики за ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни за проекти за енергия от възобновяеми източници и за улесняване на споразуменията за закупуване на енергия.

Държавите членки трябва да поемат конкретни ангажименти за разгръщане на вятърна енергия поне за периода 2024-2026 г., като предоставят ясен и надежден преглед, който да бъде официално оформен до края на 2023 г. Тези ангажименти следва да допълват амбициозните ангажименти за офшорна енергия, които възлизат на 111 GW във всички морски басейни на ЕС до 2030 г.

В актуализираните Национални планове Енергетика Климат, надхвърляйки настоящите правни задължения, държавите членки следва да разработят цялостни 10-годишни планове за разгръщане на възобновяемата енергия, по-специално вятърната, с перспектива до 2040 г. Плановете следва да включват целеви инсталирани мощности и/или обеми или производство, профил на проектите, пространствено разпределение и аспекти на интеграцията на енергийната система.

  • Подобряване на проектирането на търговете. Въз основа на предложения законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии и на реформата на структурата на пазара на електроенергия ЕК ще подкрепи държавите членки в подобряването на търговете с добре разработени и обективни критерии, които възнаграждават инсталациите с по-висока добавена стойност и гарантират, че проектите се реализират изцяло и навреме. Извън ЕС проектите по Global Gateway ще доведат до увеличаване на използването на стандарти за стратегически обществени поръчки. В плана за действие се предвижда и оценка на риска по отношение на киберсигурността.
  • Достъп до финансиране. За да се ускорят инвестициите и финансирането за производството на вятърна енергия в Европа, ЕК ще улесни достъпа до финансиране от ЕС, по-специално чрез Фонда за иновации, а Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще предостави гаранции за намаляване на риска.  ЕК също така насърчава държавите членки да се възползват в пълна степен от гъвкавостта, предоставена от изменената Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход, в подкрепа на производството на вятърна енергия в ЕС.
  • Справедлива и конкурентна международна среда.  За да се гарантира, че секторът на вятърната енергия може да функционира при равни условия, ЕК ще следи отблизо потенциалните нелоялни търговски практики, от които се ползват чуждестранните производители на вятърна енергия и ще продължи да използва търговските споразумения за улесняване на достъпа до чуждестранни пазари. ЕК ще насърчава същевременно приемането на стандарти на ЕС и на международни стандарти за сектора.
  • Умения.  Широкомащабните партньорства за умения в областта на енергията от възобновяеми източници ще бъдат основен форум за разработване на проекти за развитие на умения. Със Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии ЕК  ще улесни стартирането на европейски академии за умения в областта на промишлеността с нулеви нетни емисии, включително на академии, посветени на сектора на вятърната енергия, предназначени да подкрепят действията на държавите членки за повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците. Академиите ще разработят учебно съдържание и учебни материали и ще имат за цел да обучат 100 000 учащи се в рамките на три години след учредяването си.
  • Участие на промишлеността и ангажименти на държавите членки.  ЕК ще работи с държавите членки и сектора на вятърната енергия по Харта на ЕС относно вятърната енергия, за да се подобрят условията, благоприятстващи трайната конкурентоспособност на европейския сектор на вятърната енергия.

Нова визия за ускорено внедряване на разположени в морето инсталации за вятърна енергия

Очаква се през следващите години разположените в морето инсталации за вятърна енергия да допринесат значително за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката. Въз основа на Стратегията на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето от 2020 г.неотдавна държавите членкипостигнаха съгласие по амбициозни нови цели за производство на енергия от възобновяеми източници в морето до 2050 г., с междинни цели за 2030 г. и 2040 г. за всеки от петте морски басейна на ЕС.

През 2022 г. общият инсталиран капацитет на ЕС-27 в морето възлизаше на 16,3 GW. Това означава, че за да се преодолее разликата между 111 GW, за които държавите членки са поели ангажимент, и капацитета през 2022 г., годишно трябва да инсталираме средно почти 12 GW, което е 10 пъти повече от новите 1,2 GW, инсталирани миналата година.

Ето защо Комисията удвоява усилията си за подкрепа по-специално на сектора на възобновяемите енергийни източници в морето, като определя допълнителни действия за: укрепване на мрежовата инфраструктура и на регионалното сътрудничество, ускоряване на издаването на разрешения, осигуряване на интегрирано морско пространствено планиране, укрепване на устойчивостта на инфраструктурата, поддържане на научните изследвания и иновациите и развиване на вериги на доставки и умения.