„Социалните инвестиции са изключително важни, за да излезем от кризата по-силни, по-сплотени и по-конкурентоспособни. В рамките на своите бюджетни възможности държавите членки трябва да пренасочат вниманието си към инвестициите в човешки капитал и социално сближаване. Това може да е от голямо значение, ако искаме да постигнем истински напредък по изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020". Социалните инвестиции днес помагат на държавите членки да избегнат една много по-висока финансова и социална цена в бъдеще", заяви комисарят за заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор.
Приетото съобщение на ЕК относно социалните инвестиции за растеж и сближаване призовава държавите членки да се ориентират към по-добре функциониращи стратегии за активно приобщаване, към по-ефикасно и ефективно разходване на бюджета в социалната сфера, да модернизират своите социални системи и да дадат приоритет на социалните инвестиции.
Предлагат се насоки за най-успешното използване от държавите членки на финансовата подкрепа от Европейския социален фонд.
Пакетът за социални инвестиции се основава на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване, допълва инициативи на Комисията за преодоляване на социалните и икономическите предизвикателства пред Европа, като напр.Пакетът за трудовата заетост, Пакетът за младежката заетост и Бялата книга относно пенсиите.
Пакетът за социални инвестиции отчита сериозните социалните последици от настоящата финансова криза предлага на държавите членки насоки за по-ефективни и ефикасни социални политики в отговор на сериозните предизвикателства като големите финансови затруднения, растящата бедност и социална изолация, рекордната безработица сред младите хора, застаряващите общества и намаляващото трудоспособно население.
Включени са препоръка на ЕК за борба с детската бедност, призовава се за интегриран подход при инвестициите в децата и младите хора.
Пакетът за социални инвестиции представлява рамка на интегрираната политика, в която се отчитат социалните, икономическите и бюджетните различия между държавите членки и необходимостта да се направи повече, за да се намали рискът от социален срив.