Ежегодна научна конференция 2023 "Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Национални и европейски предизвикателства на прехода към зелена икономика"

На 5 декември 2023 г. в София в Голямата зала на Института за икономически изследвания при БАН се проведе Ежегодна научна конференция 2023 на тема „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Национални и европейски предизвикателства на прехода към зелена икономика“.

Четири тематични направления на конференцията са:

• Устойчиво развитие, икономически растеж и пазар на труда при преход към зелена икономика
• Европейски перспективи и финансиране на зеления преход
• Въздействия на прехода към зелена икономика върху регионалната и секторната икономика
• Преходът към зелена икономика и фирмите.

България прави прогрес в зеления преход, заяви пред журналисти проф. Даниела Бобева от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН) преди началото на днешната ежегодна научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Национални и европейски предизвикателства на прехода към зелена икономика", която се провежда в сградата на Института. По думите й страната ни има изключително ефективна работа на финансовите институции по отношение на изпълнението на ангажиментите. Освен това в България има частен сектор, който много бързо се "обръща" към зелените проекти и към  самофинансирането.

"Ние като цяло започнахме зеления преход без пари. Първите пари дойдоха едва в началото на тази година и досега са усвоени само 183 милиона, от които по-голямата част са за метрото в София", заяви проф. Бобева. Според нея по някои показатели България е в много по-добро състояние в сравнение със средноевропейските. Тя даде за пример защитените зони и намаляването на въглеродните емисии спрямо 1990 г. Най-зле е страната ни по показателите в кръговата икономика и отпадъците, където България изостава от повечето страни. "Аз си мисля, че с едни бързи и ефективни мерки ние ще преодолеем изоставянето в тази област", коментира проф. Бобева.

Проф. Бобева добави, че България е направила голям прогрес през последните две години в изграждането на възобновяеми енергийни източници, само че цените се сринаха и сега голяма част от фотоволтаиците не работят или имат затруднения в изплащането на кредитите си. "Ето един дефект на прекалено бързия преход – да се оформят едни балони в различни сектори на икономиката", заяви проф. Бобева.  Тя препоръча да се преосмисли не само начина, но и скоростта, с която се правят реформите. 

Големият дефицит е, че технологиите изоставят спрямо амбициите. "Къде е водородът, къде са батериите?", попита проф. Бобева.

Около 2 млн. и 830 хил. души са енергийно бедните българи. Това показват изчисленията, които са правени от Националния статистически институт и Агенцията за устойчиво енергийно развитие по новата методика и дефиниция, която се прие преди 2-3 седмици в Закона за енергетиката (ЗЕ). Това каза в интервю за БТА доц. д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН) по повод предстоящата либерализация на пазара на електроенергия, която е предвидена в промените на Закона за енергетиката за битовите потребители.

По думите на доц. Пенева е възможно броят на енергийно бедните да е по-малък, защото става въпрос за един персонализиран доходен критерий, а не общ за всички, както е официалната линия бедност. "Възможно е да има вариации, но въпреки всичко е голям процент - около 35-40 процента и това е правено при цени от 2021 г.", коментира тя. Според нея доходният критерий по новата дефиниция би следвало да се качва с цените, ако те се повишават или да пада, ако те се понижават.

"Енергийната бедност трябва да се свързва основно с енергийния разход", счита доц. Пенева. Тя уточни, че има и доходна бедност, която се обуславя от други фактори - от икономиката, от заетостта, от структурни проблеми. Енергийната бедност основно се отнася до тази част, която е свързана с енергийния разход и той трябва да намалява. "У нас той е много висок, защото имаме нисък старт на енергийна ефективност. Оборудването, което ползваме, също е доста старо. Хората се отопляват основно на дърва и електричество", коментира икономистът. Теодора Пенева е на мнение, че трябва да се върви към намаляване на нуждите от енергия с дългосрочни мерки.

По думите й тези 2,8 млн. българи през 2021 г. са имали доход под 722 лева, тоест се оказва, че у нас почти няма средна класа. Според нея държавата може да се справи, ако иска, защото има нужните инструменти за това. От Института за икономически изследвания при БАН са написали много становища, доклади, статии. Затова държавата знае нужните стъпки как да се справи в тази ситуация, изтъкна тя. 

Според нея е проблем предстоящата либерализация на енергийния пазар за битовите потребители, предвид големия брой енергийно бедни. Освен това след две години ще се насложат няколко фактора. Освен либерализацията за електроенергийния пазар за битовите потребители, през 2027 г. ще започне нова търговия с емисии в сектор "сгради и транспорт". "Да, там увеличението ще е малко, но то все пак се наслагва към това, което имаме към момента и съответно към останалите фактори, свързани с овладяване на инфлацията, както и с ръста на доходите, който е по-малък по принцип", заяви доц. д-р. Пенева. Има и постоянна тенденция на обедняване на населението. Тези фактори продължават да се наслагват и е добре да се изчака с либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители или най-малкото да се предприемат адекватни мерки, коментира икономистът. 

Според доц. Пенева, ако има защитен механизъм, той може да подпомогне преразхода на компенсациите. "Това, което в момента се готви да се направи, е да се дават компенсации на всички. Т.е. отново регулиран пазар, но в условията на свободен, това ще бъде на една много по-висока цена и обезсмисля цялото упражнение", заяви Теодора Пенева. Според нея това не е ефективна мярка. Тя посочи за пример Румъния, която през 2021 г. либерализира пазара на електроенергия, без да има такъв механизъм, давайки компенсации на всички. Това е довело до огромен разход и правителството е било принудено да приложи по-целенасочена политика към по-уязвимите потребители.

Има много инструменти, които могат да се приложат при преминаването на битовите потребители на свободния енергиен пазар, добави тя. Трябва да започне една целенасочена програма, която да има конкретни цели и мерки. Инструментите трябва да се въвеждат един по един. "Първо трябва да има администриране на този огромен брой хора, както и информационна система, която трябва автоматично да смята статута", каза още доц. Пенева. Тя е на мнение, че има много стъпки, които могат да се предприемат, но всички инструменти трябва да се приложат в максимална степен. Компенсациите са вариант, но има и много други варианти. Трябва да се приложат и дългосрочни мерки.

От Института за икономически изследвания са препоръчали механизмът за целева помощ да разшири обхвата си, допълни от доц. д-р. Пенева. От ИИИ са предлагали много варианти за разширяването на механизма за целева помощ. Един от вариантите е тя да не важни само за отоплителния сезон, но и за летния сезон, защото с климатичните промени вече има все по-голяма нужда от охлаждане. Помощта трябва да бъде разширена към предоставяне на социални помощи на енергийно бедните. Може да се увеличи и самият размер на помощта. Тя може да не бъде само за текущ разход, а може да се инвестира в нещо по-дългосрочно. Определянето на социалните помощи трябва да бъде въз основа на нормативния подход за типово потребление на енергия за отопление, охлаждане и други битови нужди.

По време на ежегодната научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Национални и европейски предизвикателства на прехода към зелена икономика", която се проведе в сградата на Института, доц. д-р Теодора Пенева заяви, че очаква цената на електроенергията да се повиши след въвеждането на пълната либерализация за битовите потребители.

В доклада, който прочете доц. д-р Теодора Пенева, изготвен заедно с проф. д-р Георги Шопов, се изтъква, че целта е да се оцени механизмът за социална защита на домакинствата в условията на енергиен преход. Първата и най-важна стъпка към осигуряване на мерките за защита на енергийно бедните потребители е наличието на постоянен фонд или дори на няколко източника на финансиране. За целта трябва да се създаде специален фонд за първоначална инвестиция на енергийно бедни домакинства при участие в програми и схеми. Това може да бъде компонент от Декарбонизационния или друг постоянен фонд с национално финансиране от местни източници.

В доклада е записано още, че задачата е да се изготви синтезиран аналитичен преглед на програмите: за финансова подкрепа за енергийно обновяване на жилищни сгради; за предоставяне на компенсации при либерализиран пазар на електроенергия, както и за предоставяне на целеви помощи за отопление през зимния сезон. Трябва да има финансова подкрепа за енергийно обновяване на жилищни сгради. Предлагат се различни видове компенсации при либерализиран пазар на електроенергия за битовите потребители. Трябва да има диференциране на помощта по групи, както и други видове подкрепа.