Новият доклад на Световната банка „Златен растеж: Как да се върне лустрото на европейския икономически модел"
Главният икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия Индермит Гил представи на 15 март в София най-новия доклад на банката "Златен растеж: Как да се върне лустрото на европейския икономически модел". В дългосрочен план е проследено развитието на шестте базисни компонента по европейския модел за растеж - търговия, финанси, предприятия, иновации, работна сила и правителство, с фокус върху последните две десетилетия. На представянето му присъстваха над 100 представители на деловите среди.
Според Гил, който е и един от основните автори на доклада, демографският проблем в европейските страни е достигнал сериозни мащаби. Всяка година работната сила в Стария континент намалява с един милион души. Застаряването на населението в страните оказва много силен натиск върху пенсионните и здравните им системи. Тази тенденция важи в още по-голяма сила за страни като България и Румъния.
В допълнение на отрицателния прираст на българското население, много от младите и квалифицирани хора емигрират. По данни на Световната банка през 2050 г. 33,8% от българите ще бъдат пенсионери.
Европа има и най-висок процент разходи за социална защита в сравнение със страните в Азия, САЩ и Австралия. В някои европейски страни разходите за социална защита достигат до 20% от БВП, за България тези разходи са 11.3%, но при надвишаване на 10% от БВП на тези разходи се ограничават средствата за образование, а от това губи икономическият растеж, обясни анализаторът.
Европа трябва да се справи с много предизвикателства, за да запази стандарта си на живот и да наложи думата Европа като световна марка, посочи Индермит Гил. Най-важното за бъдещото европейско икономическо развитие според неговия анализ е даването на нов старт на Конвергентната програма на ЕС - чрез нея страните от бившата Източна Европа получават по-висок стандарт на живот. Трябва да се увеличи икономическата свобода и пазарите на труда в северните европейски страни да се отворят напълно, посочи още той.
Особено важно за развитието на всички европейски икономики е да не изостават в иновационно отношение, защото в САЩ развитието е базирано основно на високите технологии, а в Азия са изтеглени повечето от нискотехнологичните производства. Европа трябва да намери ниша за своето производство, а правителствата да станат по-ефективни - т.е. да харчат по-малко пари, посочи анализаторът на Световна банка.
България засили търговията си, финансовия си сектор и управлението на предприятията като съумя да запази финансовата си стабилност. Сега страната трябва да подобри ефикасността на правителството, както и да работи за компенсиране на намаляващата работна ръка, като инвестира повече в изграждане на умения, изтъкна главният икономист на Световната банка.
Министърът на финансите Симеон Дянков, който също присъстваше на представянето на доклада, изрази мнение, че силните страни на България са ниското данъчно бреме, търговията, стабилните публични финанси и банкова система. Сред слабостите министър Дянков посочи влошеното в последното десетилетие висше образование, липсата на реформи в енергийния сектор и недостатъчна гъвкавост на управлението на държавните ресурси. Според него демографската картина създава сериозно предизвикателство не само за България, но и за Европа като цяло, защото все по-малко хора издържат пенсионната и здравната система, а населението прогресивно застарява. Преодоляването на отрицателния демографски прираст в България може да бъде постигнато с привличане обратно в България на работна сила или чрез миграция, убеден е той, като условие за това би бил по-бърз икономически растеж.
Дискусиите на представянето на доклада се съсредоточиха около четирите основни препоръки на доклада – рестартиране на европейската "машина за сближаване", модернизиране на "търговската марка Европа", запазване позицията на суперсила по отношение на стила на живот и развиването на екосъобразна политика.
Що се отнася до екологичното и устойчиво развитие на България, според Гил страната ни е станала нетен вносител на въглеродни емисии, тъй като производствената дейност на тежките индустрии е намаляла. Страната обаче трябва да съсредоточи усилията си, за да се възползва от възможностите за зелен растеж в рамките на пазар, който се очаква да нарасне на три трилиона евро до 2020 г.
В тази посока са и направените предложения от БТПП по ОП „Конкурентоспособност” приоритетна ос 2.3. – „Подкрепа за въвеждане на енергоспестяващи технологии и използването на възобновяеми енергийни източници”. Палатата настоява бенефициенти по проектите за въвеждане на „зелени” технологии в предприятията да бъдат не само големи, но и МСП с оглед обезпечаване на тяхната конкурентоспособност.
Наскоро Палатата стартира участието си в проект WE-EEN по Рамкова програма „Конкурентоспособност и иновации”, който е насочен към разширяване диапазона на екологичните услуги, предоставяни на малки и средни предприятия в областите: управление на отпадъците, обработване на металните повърхности и производство на електронни и електрически компоненти.
Напомняме, че БТПП участва в създаването на Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници, като продължава участието си в дискусии в Народното събрание за транспониране в националното ни законодателство на директивите от Третия енергиен пакет и за предприемане на реални стъпки за либерализация на енергийните пазари.
