Пролетна икономическа прогноза от 2021 г.: стабилно възстановяване на икономиката на България
Европейската комисия (ЕК) повиши прогнозата си за растежа на БВП на България през настоящата година от 2,7% на 3,5%. За 2022 г. ЕК очаква растеж от 4,7%. Основен принос за нарастването на БВП през 2021 г. ще има износът на стоки, подкрепен от по-високо външно търсене. Износът на услуги ще зависи от развитието на туризма, като през текущата година ще има известно подобрение спрямо кризисната 2020 г., но нивото ще остане с около 25 % по-ниско спрямо 2019 г., а възстановяването ще продължи през 2022 година.
Вътрешното търсене също ще допринесе за икономическия растеж. Постепенното облекчаване на ограничителните мерки ще окуражи потребителското търсене през втората половина на 2021 г., а положителното развитие на пазара на труда ще подпомогне потреблението през 2022 година. Ключов фактор за нарастването на инвестициите ще бъде успешното прилагане на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Рисковете пред прогнозата са балансирани. Положителните вторични ефекти от Плана за възстановяване и устойчивост върху частното потребление и инвестициите биха могли да бъдат по-големи, но закъснения и неефективност при неговото прилагане може да възпрепятстват ускоряването на икономическата активност.
ЕК оценява ситуацията на пазара на труда като стабилна вследствие от прилагането на мерките за запазване на заетостта и очаква показателите на пазара на труда да се подобрят още. В съответствие с възстановяването на икономиката броят на заетите постепенно ще се повиши с 0,6 % през 2021 г. и 1,3 % през 2022 година. Нивото на безработица се очаква да се понижи до 4,8 % през 2021 г., а през 2022 г. да падне под предкризисните нива. Реалните заплати ще продължат да нарастват.
След отчетеното забавяне на инфлацията в страната през 2020 г., във връзка с по-ниските цени на енергийните стоки и по-слабото поскъпване на храни и услуги, очакванията на ЕК са тя да се ускори до 1,6 % през 2021 г. Сред факторите за това ще бъдат прогнозираното поскъпване на енергийните стоки и вторични ефекти по линия на по-високите цени на горивата. През 2022 г. повишението на общият ХИПЦ ще достигне 2 %, подкрепено от ускорението на икономическия растеж и връщането му към потенциала.
След влошаването на фискалната позиция през 2020 г. вследствие от Covid-пандемията до дефицит от 3,4 % от БВП (съгласно ЕСС2010), в средносрочен план ЕК очаква постепенна консолидация. През 2021 г. възстановяването на икономиката, включително и положителното влияние на инвестициите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, ще окажат положително влияние върху приходите, но фискалните мерки за запазване на работните места и повишаване на доходите в бюджетния сектор ще доведат до силно нарастване на публичните разходи. В резултат, през настоящата година се очаква бюджетният дефицит да намалее, но да остане над 3 % от БВП. През 2022 г. бюджетният дефицит се прогнозира да намалее до 1,9 % от БВП, главно поради приключване на мерките за борба с пандемията.
През 2021 г. се очаква държавният дълг да намалее до 24,5 % от БВП (при 25 % през 2020 г.), въпреки първичния бюджетен дефицит, основно в резултат на положителното влияние на по-високия икономически растеж. През 2022 г. съотношението на държавния дълг към БВП се прогнозира да намалее допълнително до 24 % от БВП.
